Text 29.1b
ТЕКСТ 1б
Devanagari
Деванагари (азбука)
यदि स्यादात्मनो भूयादपवर्गस्तु संसृते: ॥ १ब ॥
Text
Текст
akuṇṭha-jñānam ātmani
yadi syād ātmano bhūyād
apavargas tu saṁsṛteḥ
акун̣т̣ха-гя̄нам а̄тмани
яди ся̄д а̄тмано бхӯя̄д
апаваргас ту сам̇ср̣тех̣
Synonyms
Дума по дума
bhaktiḥ — devotional service; kṛṣṇe — unto Kṛṣṇa; dayā — mercy; jīveṣu — unto other living entities; akuṇṭha-jñānam — perfect knowledge; ātmani — of the self; yadi — if; syāt — it becomes; ātmanaḥ — of one’s self; bhūyāt — there must be; apavargaḥ — liberation; tu — then; saṁsṛteḥ — from the bondage of material life.
бхактих̣ – предано служене; кр̣ш̣н̣е – на Кр̣ш̣н̣а; дая̄ – милост; джӣвеш̣у – към другите живи същества; акун̣т̣ха-гя̄нам – съвършено знание; а̄тмани – за аза; яди – ако; ся̄т – стане; а̄тманах̣ – за своето аз; бхӯя̄т – трябва да има; апаваргах̣ – освобождение; ту – тогава; сам̇ср̣тех̣ – от робството на материалното битие.
Translation
Превод
If a living entity is developed in Kṛṣṇa consciousness and is merciful to others, and if his spiritual knowledge of self-realization is perfect, he will immediately attain liberation from the bondage of material existence.
Живо същество, което е постигнало Кр̣ш̣н̣а съзнание, което изпитва милост към другите и до съвършенство е овладяло науката на духовното себепознание, веднага ще постигне освобождение от робството на материалното съществуване.
Purport
Пояснение
In this verse the words dayā jīveṣu, meaning “mercy to other living entities,” indicate that a living entity must be merciful to other living entities if he wishes to make progress in self-realization. This means he must preach this knowledge after perfecting himself and understanding his own position as an eternal servant of Kṛṣṇa. Preaching this is showing real mercy to living entities. Other types of humanitarian work may be temporarily beneficial for the body, but because a living entity is spirit soul, ultimately one can show him real mercy only by revealing knowledge of his spiritual existence. As Caitanya Mahāprabhu says, jīvera ‘svarūpa’ haya — kṛṣṇera ‘nitya-dāsa’: “Every living entity is constitutionally a servant of Kṛṣṇa.” One should know this fact perfectly and should preach it to the mass of people. If one realizes that he is an eternal servant of Kṛṣṇa but does not preach it, his realization is imperfect. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura therefore sings, duṣṭa mana, tumi kisera vaiṣṇava? pratiṣṭhāra tare, nirjanera ghare, tava hari-nāma kevala kaitava: “My dear mind, what kind of Vaiṣṇava are you? Simply for false prestige and a material reputation you are chanting the Hare Kṛṣṇa mantra in a solitary place.” In this way people who do not preach are criticized. There are many Vaiṣṇavas in Vṛndāvana who do not like preaching; they chiefly try to imitate Haridāsa Ṭhākura. The actual result of their so-called chanting in a secluded place, however, is that they sleep and think of women and money. Similarly, one who simply engages in temple worship but does not see to the interests of the mass of people or cannot recognize devotees is called a kaniṣṭha-adhikāri:
В този текст с думите дая̄ джӣвеш̣у – „милост към другите живи същества“ – се посочва, че ако живото същество иска да напредва по пътя на себепознанието, то трябва да проявява милост към останалите живи създания. С други думи, след като постигне духовното съвършенство и осъзнае, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек трябва да проповядва това и на другите. Подобно проповядване е израз на истинско милосърдие към живите същества. Различните видове филантропични и благотворителни дейности може да носят на хората временни, телесни блага, но понеже живото същество е духовна душа, истинска милост към него е да му дадем знание за духовното му съществуване. Както казва Чайтаня Маха̄прабху: джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са – „По природа всяко живо същество е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а“. Човек трябва съвършено добре да осъзнае това и да го проповядва на хората. Ако някой разбира, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, но не проповядва на останалите тази истина, неговото прозрение не е съвършено. Затова в една от песните си Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура казва: душ̣т̣а мана, туми кисера ваиш̣н̣ава? пратиш̣т̣ха̄ра таре, нирджанера гхаре, тава хари-на̄ма кевала каитава – „О, уме, що за ваиш̣н̣ава си ти? Повтаряш мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а в уединение само за да си спечелиш светска слава и измамен престиж“. Така Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура осъжда хората, които не проповядват. Във Вр̣нда̄вана има много ваиш̣н̣ави, които не обичат да проповядват. Повечето от тях се опитват да подражават на Харида̄са Т̣ха̄кура. Но крайният резултат, до който води тяхното мантруване в усамотение, е че те просто спят и мислят за пари и жени. В същото положение е и оня, който се занимава с храмово богослужение, но не се грижи за доброто на хората и не може да различи преданите на Бога от неотдадените. Такъв човек се нарича каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ:
pūjāṁ yaḥ śraddhayehate
na tad-bhakteṣu cānyeṣu
sa bhaktaḥ prākṛtaḥ smṛtaḥ
пӯджа̄м̇ ях̣ шраддхайехате
на тад-бхактеш̣у ча̄нйеш̣у
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.47)