Text 9
ТЕКСТ 9
Devanagari
Деванагари (азбука)
यैर्वै पौरञ्जनो वंश: पञ्चालेषु समेधित: ॥ ९ ॥
Text
Текст
ekaikasya śataṁ śatam
yair vai paurañjano vaṁśaḥ
pañcāleṣu samedhitaḥ
екаикася шатам̇ шатам
яир ваи пауран̃джано вам̇шах̣
пан̃ча̄леш̣у самедхитах̣
Synonyms
Дума по дума
putrāṇām — of the sons; ca — also; abhavan — were produced; putrāḥ — sons; eka-ekasya — of each one; śatam — hundred; śatam — hundred; yaiḥ — by whom; vai — certainly; paurañjanaḥ — of King Purañjana; vaṁśaḥ — family; pañcāleṣu — in the land of Pañcāla; samedhitaḥ — greatly increased.
путра̄н̣а̄м – на синовете; ча – също; абхаван – бяха създадени; путра̄х̣ – синове; ека-екася – от всеки един; шатам – сто; шатам – сто; яих̣ – от когото; ваи – несъмнено; пауран̃джанах̣ – на цар Пуран̃джана; вам̇шах̣ – род; пан̃ча̄леш̣у – на земята, наречена Пан̃ча̄ла; самедхитах̣ – силно нарасна.
Translation
Превод
Of these many sons, each produced hundreds and hundreds of grandsons. In this way the whole city of Pañcāla became overcrowded by these sons and grandsons of King Purañjana.
Всеки от многобройните синове на цар Пуран̃джана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пан̃ча̄ла.
Purport
Пояснение
We must remember that Purañjana is the living entity, and the city Pañcāla is the body. The body is the field of activity for the living entity, as stated in Bhagavad-gītā: kṣetra-kṣetrajña. There are two constituents: one is the living entity (kṣetra-jña), and the other is the body of the living entity (kṣetra). Any living entity can know that he is covered by the body if he only contemplates the body a little bit. Just with a little contemplation he can come to understand that the body is his possession. One can understand this by practical experience and by the authority of the śāstras. In Bhagavad-gītā (2.13) it is said, dehino ’smin yathā dehe: the proprietor of the body, the soul, is within the body. The body is taken as the pañcāla-deśa, or the field of activities wherein the living entity can enjoy the senses in their relationship to the five sense objects, namely gandha, rasa, rūpa, sparśa and śabda — that is, sense objects made out of earth, water, fire, air and sky. Within this material world, covered by the material body of subtle and gross matter, every living entity creates actions and reactions, which are herein known allegorically as sons and grandsons. There are two kinds of actions and reactions — namely pious and impious. In this way our material existence becomes coated by different actions and reactions. In this regard, Śrīla Narottama dāsa Ṭhākura states:
Не трябва да забравяме, че цар Пуран̃джана е живото същество, а градът Пан̃ча̄ла е тялото. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тялото е поле на дейност за живото същество: кш̣етра-кш̣етрагя. Съставните елементи са два: живото същество (кш̣етра-гя) и неговото тяло (кш̣етра). Ако се позамисли, всяко живо същество може да разбере, че тялото е просто негова обвивка. Стига малко да се замисли, то ще открие, че тялото е негово притежание. То може да стигне до този извод чрез практическия си опит или благодарение на знанието, изложено в ша̄стрите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) се казва: дехино 'смин ятха̄ дехе. Собственик на тялото е душата и тя се намира вътре в тялото. Тялото е пан̃ча̄ла-деша, поле за действие, в което живото същество може да се наслаждава на контакта между сетивата си и петте сетивни обекта: гандха, раса, рӯпа, спарша и шабда, т.е. сетивните обекти, изградени от земя, вода, огън, въздух и етер. В материалния свят всяко живо същество, което е въплътено в тяло, изтъкано от груба и фина материя, поражда действия и резултати, в този текст представени алегорично като синове и внуци. Действията и техните резултати може да бъдат два вида: благочестиви и неблагочестиви. Така в материалното битие човек все повече се омотава в мрежите на различни дейности и последици. Във връзка с това Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише:
amṛta baliyā yebā khāya
nānā yoni sadā phire, kadarya bhakṣaṇa kare,
tāra janma adhaḥ-pāte yāya
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
“Fruitive activities and mental speculation are simply cups of poison. Whoever drinks of them, thinking them to be nectar, must struggle very hard life after life, in different types of bodies. Such a person eats all kinds of nonsense and becomes condemned by his activities of so-called sense enjoyment.”
Плодоносните дейности и умозрителните философски търсения са като съдове, пълни с отрова. Всеки, който отпие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, живот след живот ще попада в различни тела и ще трябва да води тежка борба за съществуване. Такъв човек яде всевъзможни противни неща и сам произнася присъда над себе си чрез дейностите, които извършва в името на измамните сетивни наслади“.
Thus the field of action and reactions, by which one’s descendants are increased, begins with sex life. Purañjana increased his whole family by begetting sons who in their turn begot grandsons. Thus the living entity, being inclined toward sexual gratification, becomes involved in many hundreds and thousands of actions and reactions. In this way he remains within the material world simply for the purpose of sense gratification and transmigrates from one body to another. His process of reproducing so many sons and grandsons results in so-called societies, nations, communities and so on. All these communities, societies, dynasties and nations simply expand from sex life. As stated by Prahlāda Mahārāja, yan maithunādi-gṛhamedhi-sukhaṁ hi tuccham (Bhāg. 7.9.45). A gṛhamedhī is one who wants to remain within this material existence. This means that he wants to remain within this body or society and enjoy friendship, love and community. His only enjoyment is in increasing the number of sex enjoyers. He enjoys sex and produces children, who in their turn marry and produce grandchildren. The grandchildren also marry and in their turn produce great-grandchildren. In this way the entire earth becomes overpopulated, and then suddenly there are reactions provoked by material nature in the form of war, famine, pestilence, earthquakes, etc. Thus the entire population is again extinguished simply to be re-created. This process is explained in Bhagavad-gītā (8.19) as repeated creation and annihilation: bhūtvā bhūtvā pralīyate. Due to a lack of Kṛṣṇa consciousness, all this creation and annihilation is going on under the name of human civilization. This cycle continues due to man’s lack of knowledge of the soul and the Supreme Personality of Godhead.
Така полето на дейностите и техните последствия, чрез които човек увеличава потомството си, започва със секса. Пуран̃джана умножил цялото си семейство, като заченал деца, които на свой ред също създали потомство. От това ясно се вижда как сексуалните желания обвързват живото същество със стотици хиляди дейности и последици. Само заради сетивното удоволствие то остава в материалния свят и непрекъснато се преселва от тяло в тяло. В резултат от създаването на толкова много деца и внуци постепенно възникват родовете, династиите, общностите, нациите и пр. И всички те се разрастват единствено в резултат на половите контакти. Както казва Прахла̄да Маха̄ра̄джа: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.45). Гр̣хамедхи са хората, които искат да останат в материалния свят. С други думи, те искат да останат в сегашното си тяло, да продължат да са част от обществото и да търсят удоволствие в приятелството, любовта и своите близки. Тяхното единствено удоволствие е да увеличават броя на тези, които ще изпитват сексуални наслади. Те се наслаждават на секс и създават деца, които на свой ред се женят и ги даряват с внуци, а внуците се женят и създават правнуци. Така планетата постепенно се пренаселва, след което ненадейно идват реакции, предизвикани от материалната природа: избухват войни, настъпва глад, плъзват епидемии, стават земетресения и т.н. Тогава населението в света намалява, но само за да бъде наново създадено. В Бхагавад-гӣта̄ (8.19) този процес е обяснен като непрекъснат цикъл на сътворение и унищожение: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. Така поради липса на Кр̣ш̣н̣а съзнание продължава цялото това сътворение и унищожение, което хората наричат човешка цивилизация. То продължава безкрайно, защото човекът няма знание за душата и за Върховната Божествена Личност.