Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
पस्पर्श पादयुगलमाह चोत्सङ्गलालिताम् ॥ २० ॥
Text
Текст
vīro ’nunaya-kovidaḥ
pasparśa pāda-yugalam
āha cotsaṅga-lālitām
вӣро 'нуная-ковидах̣
паспарша па̄да-югалам
а̄ха чотсан̇га-ла̄лита̄м
Synonyms
Дума по дума
anuninye — began to flatter; atha — thus; śanakaiḥ — gradually; vīraḥ — the hero; anunaya-kovidaḥ — one who is very expert in flattery; pasparśa — touched; pāda-yugalam — both the feet; āha — he said; ca — also; utsaṅga — on his lap; lālitām — thus being embraced.
анунинйе – започна да ласкае; атха – така; шанакаих̣ – постепенно; вӣрах̣ – героят; ануная-ковидах̣ – който е изкусен ласкател; паспарша – докосна; па̄да-югалам – двете ѝ стъпала; а̄ха – каза; ча – също; утсан̇га – в скута си; ла̄лита̄м – така прегърната.
Translation
Превод
Because the King was very expert in flattery, he began to pacify his Queen very slowly. First he touched her two feet, then embraced her nicely, seating her on his lap, and began to speak as follows.
Царят беше изкусен ласкател и много кротко започна да успокоява царицата. Първо той докосна нозете ѝ, след това нежно я прегърна, сложи я в скута си и започна да ѝ говори.
Purport
Пояснение
One has to awaken his Kṛṣṇa consciousness by first regretting his past deeds. Just as King Purañjana began to flatter his Queen, one should, by deliberate consideration, raise himself to the platform of Kṛṣṇa consciousness. To attain such an end, one must touch the lotus feet of the spiritual master. Kṛṣṇa consciousness cannot be achieved by self-endeavor. One must therefore approach a self-realized, Kṛṣṇa conscious person and touch his lotus feet. Prahlāda Mahārāja therefore said:
За да започне да пробужда своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек най-напред трябва да почувства разкаяние за миналите си дейности. Както цар Пуран̃джана внимателно започнал да успокоява царицата, така след задълбочена равносметка човек трябва да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. За да постигне това, той трябва да се докосне до лотосовите нозе на духовен учител. Никой не може да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание със собствени сили. Ето защо човек трябва да се обърне към личност, която вече притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание и е осъзнала духовната си природа, и да се докосне до лотосовите ѝ нозе. Във връзка с това Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:
spṛśaty anarthāpagamo yad-arthaḥ
mahīyasāṁ pāda-rajo-’bhiṣekaṁ
niṣkiñcanānāṁ na vṛṇīta yāvat
спр̣ш̣атй анартха̄пагамо яд-артхах̣
махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.32)
One cannot come to the precincts of Kṛṣṇa consciousness unless he touches the dust of the lotus feet of a person who has become a mahātmā, a great devotee. This is the beginning of the surrendering process. Lord Kṛṣṇa wants everyone to surrender unto Him, and this surrendering process begins when one touches the lotus feet of a bona fide spiritual master. By sincerely rendering service to a bona fide spiritual master, one begins his spiritual life in Kṛṣṇa consciousness. Touching the lotus feet of a spiritual master means giving up one’s false prestige and unnecessarily puffed-up position in the material world. Those who remain in the darkness of material existence due to their falsely prestigious positions — so-called scientists and philosophers — are actually atheists. They do not know the ultimate cause of everything. Although bewildered, they are not ready to surrender themselves to the lotus feet of a person who knows things in their proper perspective. In other words, one cannot arouse Kṛṣṇa consciousness simply by his own mental speculation. One must surrender to a bona fide spiritual master. Only this process will help one.
Докато не се докосне до лотосовите нозе на маха̄тма̄, на велик предан, човек не може да добие никаква представа за Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Така започва процесът на отдаване на Бога. Бог Кр̣ш̣н̣а иска всички да му се предадат и този процес на отдаване започва, когато човек се докосне до лотосовите нозе на истински духовен учител. Като служи искрено на такъв духовен учител, той започва духовния си живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Да се докосне човек до лотосовите нозе на духовен учител, означава да се раздели с измамния си престиж и с неоснователната си гордост от своето положение в материалния свят. Псевдоучените и философите, които остават да тънат в мрака на материалното съществуване заради наглед престижната си позиция, всъщност са атеисти. Те не знаят коя е първопричината на цялото битие. Но макар да са заблудени, те не искат да се предадат в лотосовите нозе на личност, която познава истинската природа на този свят. Човек не може да пробуди своето Кр̣ш̣н̣а съзнание само с умозрителни разсъждения. Той трябва да се предаде на истински духовен учител. Това е единственият метод, който може да му помогне.