Text 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
साक्षात्त्रिरगुणाज्जीवसंज्ञितात् ।
भगवन्तं वासुदेवं प्रपन्न: स प्रियो हि
मे ॥ २८ ॥
Text
Текст
tri-guṇāj jīva-saṁjñitāt
bhagavantaṁ vāsudevaṁ
prapannaḥ sa priyo hi me
три-гун̣а̄дж джӣва-сам̇гита̄т
бхагавантам̇ ва̄судевам̇
прапаннах̣ са прийо хи ме
Synonyms
Дума по дума
yaḥ — anyone; param — transcendental; raṁhasaḥ — of the controller; sākṣāt — directly; tri-guṇāt — from the three modes of material nature; jīva-saṁjñitāt — living entities called by the name jīvas; bhagavantam — unto the Supreme Personality of Godhead; vāsudevam — unto Kṛṣṇa; prapannaḥ — surrendered; saḥ — he; priyaḥ — very dear; hi — undoubtedly; me — of me.
ях̣ – всеки; парам – трансцендентален; рам̇хасах̣ – на повелителя; са̄кша̄т – пряко; три-гун̣а̄т – от трите гун̣и на материалната природа; джӣва-сам̇гита̄т – живите същества, наричани джӣви; бхагавантам – на Върховната Божествена Личност; ва̄судевам – на Кр̣ш̣н̣а; прапаннах̣ – отдаден; сах̣ – той; приях̣ – много скъп; хи – несъмнено; ме – на мене.
Translation
Превод
Lord Śiva continued: Any person who is surrendered to the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, the controller of everything — material nature as well as the living entity — is actually very dear to me.
Шива продължи: Който се е отдал на Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а, повелителя на всичко – и на материалната природа, и на живите същества, – той ми е много, много свиден.
Purport
Пояснение
Now Lord Śiva explains the reason he has personally come before the princes. It is because all the princes are devotees of Lord Kṛṣṇa. As stated in Bhagavad-gītā (7.19):
В тази строфа Шива обяснява коя е причината той лично да се яви пред принцовете – те били предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) се казва:
jñānavān māṁ prapadyate
vāsudevaḥ sarvam iti
sa mahātmā sudurlabhaḥ
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
“After many births and deaths, he who is actually in knowledge surrenders unto Me, knowing Me to be the cause of all causes and all that is. Such a great soul is very rare.”
„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.
Lord Śiva is rarely seen by common men, and similarly a person who is fully surrendered unto Vāsudeva, Kṛṣṇa, is also very rarely seen because a person who is fully surrendered unto the Supreme Lord is very rare (sa mahātmā sudurlabhaḥ). Consequently, Lord Śiva came especially to see the Pracetās because they were fully surrendered unto the Supreme Personality of Godhead, Vāsudeva. Vāsudeva is also mentioned in the beginning of Śrīmad-Bhāgavatam in the mantra oṁ namo bhagavate vāsudevāya. Since Vāsudeva is the ultimate truth, Lord Śiva openly proclaims that one who is a devotee of Lord Vāsudeva, who is surrendered to Lord Kṛṣṇa, is actually very dear to him. Lord Vāsudeva, Kṛṣṇa, is worshipable not only by ordinary living entities but by demigods like Lord Śiva, Lord Brahmā and others. Yaṁ brahmā-varuṇendra-rudra-marutaḥ stunvanti divyaiḥ stavaiḥ (Bhāg. 12.13.1): Kṛṣṇa is worshiped by Lord Brahmā, Lord Śiva, Varuṇa, Indra, Candra and all other demigods. That is also the situation with a devotee. Indeed, one who takes to Kṛṣṇa consciousness immediately becomes very dear to anyone who is simply finding out and beginning to understand what Kṛṣṇa consciousness actually is. Similarly, all the demigods are also trying to find out who is actually surrendered to Lord Vāsudeva. Because the Pracetā princes were surrendered to Vāsudeva, Lord Śiva willingly came forth to see them.
Обикновените хора рядко може да видят Шива. Човек, който напълно се е отдал на Ва̄судева, на Кр̣ш̣н̣а, също се среща много рядко – великите личности като него са малцина (са маха̄тма̄ судурлабхах̣). Прачета̄сите били напълно отдадени на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, затова Шива сам дошъл да ги види. Ва̄судева е споменат и в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, в мантрата ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Ва̄судева е най-висшата истина и затова Шива открито оповестява, че всеки, който е предан на Бог Ва̄судева, т.е. който се е отдал на Бог Кр̣ш̣н̣а, е изключително скъп и на него. Не само обикновените живи същества, но дори и полубоговете като Шива и Брахма̄ почитат Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Ям̇ брахма̄-варун̣ендра-рудра-марутах̣ стуванти дивяих̣ ставаих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 12.13.1). Кр̣ш̣н̣а е почитан от Брахма̄, Шива, Варун̣а, Индра, Чандра и от всички останали полубогове. Така постъпва и преданият. Човекът, поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага става много скъп на всички, които се опитват да схванат същността на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. По подобен начин полубоговете се стремят да разберат кой се е предал истински на Бог Ва̄судева. Принцовете Прачета̄си били напълно отдадени на Ва̄судева, затова Шива сам пожелал да отиде и да ги види.
Lord Vāsudeva, or Kṛṣṇa, is described in Bhagavad-gītā as Puruṣottama. Actually He is the enjoyer (puruṣa) and the Supreme (uttama) as well. He is the enjoyer of everything — the prakṛti and the puruṣa. Being influenced by the three modes of material nature, the living entity tries to dominate material nature, but actually he is not the puruṣa (enjoyer) but prakṛti, as described in Bhagavad-gītā (7.5): apareyam itas tv anyāṁ prakṛtiṁ viddhi me parām. Thus the jīva, or living entity, is actually prakṛti, or the marginal energy of the Supreme Lord. Being associated with material energy, he tries to lord it over the material nature. This is also confirmed in Bhagavad-gītā (15.7):
Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е представен в Бхагавад-гӣта̄ като Пуруш̣оттама. Той е този, който се наслаждава (пуруш̣а), и Той е Върховният (уттама). Той е, който се наслаждава на всичко – на пракр̣ти и на пуруш̣а. Под влиянието на трите гун̣и живото същество се опитва да господства над материалната природа, но по своята природа то не е пуруш̣а (наслаждаващ се), а пракр̣ти, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (7.5): апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м. Живото същество, джӣвата, в действителност е пракр̣ти, междинна енергия на Върховния Бог. Поради контакта си с материалната енергия обаче то се опитва да господства над материалната природа (Бхагавад-гӣта̄, 15.7):
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
“The living entities in this conditioned world are My eternal fragmental parts. Due to conditioned life, they are struggling very hard with the six senses, which include the mind.”
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.
By endeavoring to dominate material nature, the living entity simply struggles hard for existence. Indeed, he struggles so hard to enjoy himself that he cannot even enjoy the material resources. Thus he is sometimes called prakṛti, or jīva, for he is situated in the marginal potency. When the living entity is covered with the three modes of material nature, he is called jīva-saṁjñita. There are two kinds of living entities: one is called kṣara, and the other is akṣara. Kṣara refers to those who have fallen down and become conditioned, and akṣara refers to those who are not conditioned. The vast majority of living entities live in the spiritual world and are called akṣara — they are in the position of Brahman, pure spiritual existence. They are different from those who have been conditioned by the three modes of material nature.
В стремежа си да господства над материалната природа живото същество води безмилостна борба за съществуване. То полага такива неимоверни усилия да постигне удоволствие, че дори не е в състояние да се наслаждава на материалните богатства. Затова понякога то е наричано пракр̣ти, или джӣва, тъй като принадлежи на междинната енергия. Когато живото същество е пленник на трите гун̣и на материалната природа, то е наричано джӣва-сам̇гита. Има два вида живи същества: едните се наричат кш̣ара, а другите акш̣ара. Кшара са падналите и обусловени живи същества, а акш̣ара са освободените. По-голяма част от живите същества са акш̣ара и живеят в духовния свят. Те са на равнището на Брахман, на чистото духовно съществуване. Те са напълно различни от живите същества, които са обусловени от трите гун̣и на материалната природа.
Being above both the kṣara and akṣara, Lord Kṛṣṇa, Vāsudeva, is described in Bhagavad-gītā (15.18) as Puruṣottama. The impersonalists may say that Vāsudeva is the impersonal Brahman, but actually the impersonal Brahman is subordinate to Kṛṣṇa, as confirmed in Bhagavad-gītā (14.27): brahmaṇo hi pratiṣṭhāham. That Kṛṣṇa is the source of the impersonal Brahman is also confirmed in Brahma-saṁhitā (5.40): yasya prabhā prabhavato jagadaṇḍa-koṭi. The impersonal Brahman is nothing but the effulgence or bodily rays of Kṛṣṇa, and in those bodily rays there are innumerable universes floating. Thus in all respects Vāsudeva, Kṛṣṇa, is the Supreme Lord, and Lord Śiva is very satisfied with those who are completely surrendered to Him. Complete surrender is desired by Kṛṣṇa, as He indicates in the last chapter of Bhagavad-gītā (18.66): sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja.
Но Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е отвъд кш̣ара и акш̣ара и в Бхагавад-гӣта̄ (15.18) Той е наречен Пуруш̣оттама. Имперсоналистите твърдят, че Ва̄судева е безличностният Брахман, но в действителност безличностният Брахман е подчинен на Кр̣ш̣н̣а, което се вижда и от Бхагавад-гӣта̄ (14.27): брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Брахма сам̇хита̄ (5.40) също потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е източникът на безличностния Брахман: яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и. Безличностният Брахман всъщност е сиянието, което се излъчва от тялото на Кр̣ш̣н̣а. В неговите лъчи плуват безбройните вселени. Следователно Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е абсолютният Върховен Бог и Шива е много благосклонен към тези, които изцяло са му се отдали. Както ясно личи от последната глава на Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Кр̣ш̣н̣а иска човек да му се предаде изцяло и безрезервно: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа.
The word sākṣāt, meaning “directly,” is very significant. There are many so-called devotees, but actually they are only karmīs and jñānīs, for they are not directly devotees of Lord Kṛṣṇa. The karmīs sometimes offer the results of their activities to Lord Vāsudeva, and this offering is called karmārpaṇam. These are considered to be fruitive activities, for the karmīs consider Lord Viṣṇu to be one of the demigods like Lord Śiva and Lord Brahmā. Because they consider Lord Viṣṇu to be on the same level with the demigods, they contend that surrendering to the demigods is as good as surrendering unto Vāsudeva. This contention is denied herein because if it were true, Lord Śiva would have said that surrender unto him, Lord Vāsudeva, Viṣṇu or Brahmā is the same. However, Lord Śiva does not say this because he himself surrenders unto Vāsudeva, and whoever else surrenders unto Vāsudeva is very, very dear to him. This is expressed herein openly. The conclusion is that a devotee of Lord Śiva is not dear to Lord Śiva, but a devotee of Lord Kṛṣṇa is very dear to Lord Śiva.
В тази строфа е важна думата са̄кш̣а̄т, „пряко“. Много хора се представят за предани, но всъщност са само кармӣ и гя̄нӣ, защото не са се отдали пряко на Бог Кр̣ш̣н̣а. Понякога кармӣте предлагат резултатите от труда си на Бог Ва̄судева – този акт се нарича карма̄рпан̣ам. Но карма̄рпан̣ам също се числи към плодоносните дейности, защото кармӣте смятат Бог Виш̣н̣у за един от полубоговете, като Шива и Брахма̄. Те твърдят, че да се служи на полубоговете, е равностойно на това да се служи на Ва̄судева. Но твърдението им не намира подкрепа в дадената строфа – иначе Шива би казал, че е все едно дали човек се отдава на него, на Бог Ва̄судева, на Виш̣н̣у или на Брахма̄. Шива обаче не казва това, защото той самият се е предал на Ва̄судева и всички, които постъпват по същия начин, са му много, много свидни и скъпи. Той открито казва това. Следователно Шива обича повече преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, отколкото собствените си поклонници.