Text 20

ТЕКСТ 20

Devanagari

Деванагари (азбука)

नासिके निरभिद्येतां दोधूयति नभस्वति ।
तत्र वायुर्गन्धवहो घ्राणो नसि जिघृक्षत: ॥ २० ॥

Text

Текст

nāsike nirabhidyetāṁ
dodhūyati nabhasvati
tatra vāyur gandha-vaho
ghrāṇo nasi jighṛkṣataḥ

на̄сике нирабхидйета̄м̇
додхӯяти набхасвати
татра ва̄юр гандха-вахо
гхра̄н̣о наси джигхр̣кш̣атах̣

Synonyms

Дума по дума

nāsike — in the nostrils; nirabhidyetām — being developed; dodhūyati — rapidly blowing; nabhasvati — air respiration; tatra — thereupon; vāyuḥ — air; gandha-vahaḥ — smelling odor; ghrāṇaḥ — sense of smell; nasi — in the nose; jighṛkṣataḥ — desiring to smell odors.

на̄сике – в ноздрите; нирабхидйета̄м – развито; додхӯяти – силно духане; набхасвати – поемане и издишване на въздух; татра – след това; ва̄юх̣ – въздух; гандха-вах̣ах̣ – усещане на мирис; гхра̄н̣ах̣ – сетивото обоняние; наси – в носа; джигхр̣кш̣атах̣ – желаейки да усеща миризми.

Translation

Превод

Thereafter, when the supreme puruṣa desired to smell odors, the nostrils and respiration were generated, the nasal instrument and odors came into existence, and the controlling deity of air, carrying smell, also became manifested.

След това, когато върховният пуруш̣а пожела да усеща миризми, се появиха ноздрите и дишането, възникна обонятелната система и се създадоха ароматите. Заедно с това се появи и божеството, което управлява въздуха, пренасящ миризмите.

Purport

Пояснение

The nasal instrument, odor, and the controlling deity of air, smelling, etc., all became manifested simultaneously when the Lord desired to smell. The Vedic mantras confirm this statement in the Upaniṣads’ statement that everything is first desired by the Supreme before the subordinate living entity can act upon it. The living entity can see only when the Lord sees, the living entity can smell when the Lord smells, and so on. The idea is that the living entity cannot do anything independently. He can simply think of doing something independently, but he cannot act independently. This independence in thinking is there by the grace of the Lord, but the thinking can be given shape by the grace of the Lord, and therefore the common saying is that man proposes and God disposes. The whole explanation is on the subject of the absolute dependence of the living entities and absolute independence of the Supreme Lord. Less intelligent persons claiming to be on an equal level with God must first prove themselves to be absolute and independent, and then they must substantiate their claim to being one with God.

Обонятелната система, мирисът, божеството, което управлява въздуха, обонянието и пр. се появили едновременно, когато Богът пожелал да усеща миризми. Това се потвърждава във ведическите мантри, в Упаниш̣адите, където се казва, че подчиненото на Бога живо същество може да направи нещо само след като Върховният го пожелае. Живото същество може да вижда само когато Богът вижда, може да усеща миризми само когато Богът усеща миризми и т.н. С други думи, живото същество не може да действа независимо от Бога. То може самостоятелно да замисли нещо, но не може да го осъществи самостоятелно. Свободата в мисленето е дадена на живото същество по милостта на Бога, но за да се осъществят мислите на практика, пак е нужна милостта на Бога. Затова има известна поговорка, която казва, че човек предполага, а Господ разполага. Всички тези разяснения имат за цел да илюстрират идеята за пълната зависимост на живите същества и абсолютната независимост на Върховния Бог. Неинтелигентните хора, които претендират за равенство с Бога, трябва най-напред да докажат, че са абсолютни и независими, и чак тогава да твърдят, че са равни на Бога.