Text 7
ТЕКСТ 7
Devanagari
Деванагари (азбука)
नैर्गुण्यस्था रमन्ते स्म गुणानुकथने हरे: ॥ ७ ॥
Text
Текст
nivṛttā vidhi-ṣedhataḥ
nairguṇya-sthā ramante sma
guṇānukathane hareḥ
нивр̣тта̄ видхи-ш̣едхатах̣
наиргун̣я-стха̄ раманте сма
гун̣а̄нукатхане харех̣
Synonyms
Дума по дума
пра̄йен̣а – главно; мунаях̣ – всички мъдреци; ра̄джан – о, царю; нивр̣тта̄х̣ – над; видхи – регулиращи принципи; седхатах̣ – от ограниченията; наиргун̣я-стха̄х̣ – трансцендентално установени; раманте – изпитват удоволствие от; сма – определено; гун̣а-анукатхане – описвайки величието; харех̣ – на Бога.
Translation
Превод
O King Parīkṣit, mainly the topmost transcendentalists, who are above the regulative principles and restrictions, take pleasure in describing the glories of the Lord.
О, царю Парӣкш̣ит, удоволствие от описването величието на Бога изпитват преди всичко висшите трансценденталисти, които са над регулиращите принципи и ограничения.
Purport
Пояснение
The topmost transcendentalist is a liberated soul and is therefore not within the purview of the regulative principles. A neophyte, who is intended to be promoted to the spiritual plane, is guided by the spiritual master under regulative principles. He may be compared to a patient who is treated by various restrictions under medical jurisdiction. Generally, liberated souls also take pleasure in describing the transcendental activities. As mentioned above, since Nārāyaṇa, Hari, the Personality of Godhead, is beyond the material creation, His form and attributes are not material. The topmost transcendentalists or the liberated souls realize Him by advanced experience of transcendental knowledge, and therefore they take pleasure in the discussion of the transcendental qualities of the Lord’s pastimes. In the Bhagavad-gītā (4.9), the Personality of Godhead declares that His appearance and activities are all divyam, or transcendental. The common man, who is under the spell of material energy, takes it for granted that the Lord is like one of us, and therefore he refuses to accept the transcendental nature of the Lord’s form, name, etc. The topmost transcendentalist is not interested in anything material, and his taking interest in the matter of the Lord’s activities is definite proof that the Lord is not like one of us in the material world. In the Vedic literatures also, it is confirmed that the Supreme Lord is one, but that He is engaged in His transcendental pastimes in the company of His unalloyed devotees and that simultaneously He is present as the Supersoul, an expansion of Baladeva, in the heart of all living entities. Therefore, the highest perfection of transcendental realization is to take pleasure in hearing and describing the transcendental qualities of the Lord and not in merging into His impersonal Brahman existence, for which the impersonalist monist aspires. Real transcendental pleasure is realized in the glorification of the transcendental Lord, and not in the feeling of being situated in His impersonal feature. But there are also others who are not the topmost transcendentalists but are in a lower status, and who do not take pleasure in describing the transcendental activities of the Lord. Rather, they discuss such activities of the Lord formally with the aim of merging into His existence.
Висшите трансценденталисти са освободени души, неподчинени на регулиращите принципи. Начинаещите, които искат да се издигнат до духовно равнище, следват наставленията на духовен учител и спазват регулиращи принципи. Те могат да бъдат сравнени с пациенти, на които лекарят предписва различни ограничения, за да ги излекува. Освен това освободените души изпитват наслаждение, когато говорят за трансценденталните дейности на Бога. Както се каза по-горе, На̄ра̄ян̣а, Хари, Божествената Личност, е отвъд материалното творение, затова формата и качествата му не са материални. Тъй като висшите трансценденталисти, освободените души, осъзнават Бога в процеса на развитието на трансценденталното познание, разговорите за трансценденталната природа на забавленията му им доставят удоволствие. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, подчертава, че появяването и дейностите му са дивям, трансцендентални. Обикновените хора, които са подвластни на материалната енергия, смятат, че Богът е като тях, и отричат трансценденталната същност на неговата форма и име. Тъй като висшите трансценденталисти не се интересуват от нищо материално, интересът им към дейностите на Бога определено доказва, че Богът не е едно от съществата в материалния свят. Ведическата литература също потвърждава, че Върховният Бог е един, но извършва трансцендентални забавления с чистите си предани и същевременно се намира в сърцата на всички живи същества като Свръхдуша, експанзия на Баладева. Следователно най-висшето съвършенство в трансценденталното познание не е човек да се слее с Брахман, безличностното битие на Бога, към което се стремят имперсоналистите монисти; най-висшето съвършенство е човек да изпитва наслаждение, когато слуша и описва трансценденталните качества на Бога. Истинско трансцендентално наслаждение човек може да изпита, когато прославя трансценденталния Бог, а не когато се слива с безличностния му аспект.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.