Text 22
ТЕКСТ 22
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्वजीवमायां प्रकृतिं सिसृक्षतीम् ।
अनामरूपात्मनि रूपनामनी
विधित्समानोऽनुससार शास्त्रकृत् ॥ २२ ॥
Text
Текст
sva-jīva-māyāṁ prakṛtiṁ sisṛkṣatīm
anāma-rūpātmani rūpa-nāmanī
vidhitsamāno ’nusasāra śāstra-kṛt
сва-джӣва-ма̄я̄м̇ пракр̣тим̇ сиср̣кш̣атӣм
ана̄ма-рӯпа̄тмани рӯпа-на̄манӣ
видхитсама̄но 'нусаса̄ра ша̄стра-кр̣т
Synonyms
Дума по дума
saḥ — He; eva — thus; bhūyaḥ — again; nija — own personal; vīrya — potency; coditām — performance of; sva — own; jīva — living being; māyām — external energy; prakṛtim — unto material nature; sisṛkṣatīm — while re-creating; anāma — without mundane designation; rūpa-ātmani — forms of the soul; rūpa-nāmanī — forms and names; vidhitsamānaḥ — desiring to award; anusasāra — entrusted; śāstra-kṛt — the compiler of revealed scripture.
сах̣ – Той; ева – така; бхӯях̣ – отново; ниджа – собствена; вӣря – енергия; чодита̄м – извършване на; сва – собствените; джӣва – живи същества; ма̄я̄м – външна енергия; пракр̣тим – на материалната природа; сиср̣кш̣атӣм – докато сътворяваше наново; ана̄ма – лишен от материални обозначения; рӯпа-а̄тмани – форми на душата; рӯпа-на̄манӣ – форми и имена; видхитсама̄нах̣ – желаейки да даде; анусаса̄ра – повери; ша̄стра-кр̣т – съставителят на свещените писания.
Translation
Превод
The Personality of Godhead, again desiring to give names and forms to His parts and parcels, the living entities, placed them under the guidance of material nature. By His own potency, material nature is empowered to re-create.
Божествената Личност отново пожелава да даде на неотделимите си частици, живите същества, имена и форми и затова ги оставя в ръцете на материалната енергия. Благодарение на неговата мощ материалната енергия отново получава способността да твори.
Purport
Пояснение
The living entities are parts and parcels of the Lord. They are of two varieties, namely nitya-mukta and nitya-baddha. The nitya-muktas are eternally liberated souls, and they are eternally engaged in the reciprocation of transcendental loving service with the Lord in His eternal abode beyond the manifested mundane creations. But the nitya-baddha, or eternally conditioned souls, are entrusted to His external energy, māyā, for rectification of their rebellious attitude toward the supreme father. Nitya-baddhas are eternally forgetful of their relation with the Lord as parts and parcels. They are bewildered by the illusory energy as products of matter, and thus they are very busy in making plans in the material world for becoming happy. They go on merrily with plans, but by the will of the Lord both the plan-makers and the plans are annihilated at the end of a certain period, as above mentioned. This is confirmed in the Bhagavad-gītā (9.7) as follows: “O son of Kuntī, at the end of the millennium all the living entities merge into My nature, and again when the time of creation is ripe, I begin creation by the agency of My external energy.”
Живите същества са неотделими от Бога частици. Те могат да бъдат два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Нитя-мукта са вечноосвободените души, които чрез трансценденталното любовно служене вечно общуват с Бога във вечната му обител, която е отвъд проявените материални творения. А нитя-баддха, вечнообусловените души, са поверени на ма̄я̄, външната му енергия, която има за задача да сломи бунтовното им отношение към върховния баща. Те винаги са склонни да забравят, че са неотделими частици от Бога. Илюзорната енергия ги заблуждава, че са създадени от материята, затова те неуморно кроят планове да се домогнат до щастие в материалния свят. Те упорито продължават с плановете си, но както споменахме вече, по волята на Бога през определен период от време всички планове се разрушават, а съставителите им биват унищожени. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ по следния начин: „О, сине на Кунтӣ, в края на милениума всички живи същества потъват в моята природа, а когато отново дойде време за сътворение, Аз започвам да творя чрез външната си енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.7).
The word bhūyaḥ indicates “again and again” — that is to say, the process of creation, maintenance and annihilation is going on perpetually by the external energy of the Lord. He is the cause of everything. But the living beings, who are constitutionally part and parcel of the Lord and are forgetful of the sweet relation, are given a chance again and again to get rid of the clutches of the external energy. And to revive his (the living being’s) consciousness, the revealed scriptures are also created by the Lord. Vedic literatures are the guiding directions for the conditioned souls so they can get free from the repetition of creation and annihilation of the material world and the material body.
Думата бхӯях̣ означава „отново и отново“. С други думи, процесът на създаване, поддържане и унищожаване се извършва от външната енергия на Бога вечно. Той е причината на всичко. Живите същества, чието естествено положение е да бъдат неотделими частици на Бога, но които са забравили блажените взаимоотношения с Бога, отново получават възможност да се освободят от прегръдките на външната енергия. Богът е създал свещените писания, за да възроди съзнанието на живото същество. Ведическите писания представляват напътствия за обусловените души, за да могат те да се избавят от повтарящото се сътворяване и разрушаване на материалния свят и материалното тяло.
The Lord says in the Bhagavad-gītā, “This created world and material energy are under My control. Under the influence of prakṛti, automatically they are created again and again, and this is done by Me through the agency of My external energy.”
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Този сътворен свят и материалната енергия се намират под моята власт. Под въздействието на пракр̣ти те спонтанно се сътворяват отново и отново. Това правя Аз чрез външната си енергия“.
Actually the spiritual-spark living entities have no material names or forms. But in order to fulfill their desire to lord it over the material energy of material forms and names, they are given a chance for such false enjoyment, and at the same time they are given a chance to understand the real position through the revealed scriptures. The foolish and forgetful living being is always busy with false forms and false names. Modern nationalism is the culmination of such false names and false forms. Men are mad after false name and form. The form of body obtained under certain conditions is taken up as factual, and the name also taken bewilders the conditioned soul into misusing the energy in the name of so many “isms.” The scriptures, however, supply the clue for understanding the real position, but men are reluctant to take lessons from the scriptures created by the Lord for different places and times. For example, the Bhagavad-gītā is the guiding principle for all human beings, but by the spell of material energy they do not take care to carry out the programs of life in terms of the Bhagavad-gītā. Śrīmad-Bhāgavatam is the postgraduate study of knowledge for one who has thoroughly understood the principles of the Bhagavad-gītā. Unfortunately people have no taste for them, and therefore they are under the clutches of māyā for repetition of birth and death.
В действителност духовните искри, живите същества, нямат материални имена и форми. Но за да осъществят желанието си да господстват над материалната енергия, която изгражда материалните форми и наименования, те получават възможност да изпитат това измамно наслаждение. В същото време обаче чрез разкритите писания те получават възможност и да разберат истинското си положение. Глупавите живи същества, които са забравили истинската си природа, постоянно боравят с неистински форми и наименования. Съвременният национализъм е висшето проявление на това съзнание, погълнато от измамни наименования и форми. Хората губят ум по лъжливи обозначения и форми. Те приемат тялото, което са получили при определени условия, за истинско, така приемат и името, и по този начин обусловената душа се заблуждава и изразходва енергията си неправилно, в името на какви ли не „-изми“. Писанията дават на хората ключа, който ще ги отведе до разбирането за истинското им положение. Хората обаче не желаят да бъдат поучавани от писанията, които Богът е създал за различните места и епохи. Бхагавад-гӣта̄ например е напътствие за всички хора. Но под влиянието на материалната енергия те отказват да живеят според принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄. Шрӣмад Бха̄гаватам е книга, която трябва да се изучава след като човек е усвоил добре принципите на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление, хората не харесват такива книги и затова здраво са хванати в клопката на материалната енергия, обречени многократно да се раждат и умират.