TEXT 43
ТЕКСТ 43
Text
Текст
saṁstabhyātmānam ātmanā
jahi śatruṁ mahā-bāho
kāma-rūpaṁ durāsadam
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
джахи шатрум̇ маха̄-ба̄хо
ка̄ма-рӯпам̇ дура̄садам
Synonyms
Дума по дума
евам – така; буддхех̣ – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхва̄ – като знае; сам̇стабхя – чрез обуздаване; а̄тма̄нам – умът; а̄тмана̄ – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ма-рӯпам – под формата на похот; дура̄садам – страшен.
Translation
Превод
Wenn man also weiß, daß man zu den materiellen Sinnen, dem Geist und der Intelligenz transzendental ist, o starkarmiger Arjuna, sollte man den Geist durch klare spirituelle Intelligenz [Kṛṣṇa-Bewußtsein] festigen und so – durch spirituelle Stärke – diesen unersättlichen Feind, die Lust, bezwingen.
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.
Purport
Пояснение
ERLÄUTERUNG: Das Dritte Kapitel der Bhagavad-gītā führt in seiner Schlußfolgerung zum Kṛṣṇa-Bewußtsein. Man erkennt sich als ewigen Diener der Höchsten Persönlichkeit Gottes, ohne die unpersönliche Leere als das endgültige Ziel zu betrachten. Im materiellen Leben wird man mit Sicherheit von lustvollen Neigungen und dem Wunsch nach Herrschaft über den Reichtum der materiellen Natur beeinflußt. Das Begehren nach Herrschaft und Sinnenbefriedigung sind die größten Feinde der bedingten Seele, doch durch die Stärke des Kṛṣṇa-Bewußtseins kann man die materiellen Sinne, den Geist und die Intelligenz beherrschen. Man sollte seine Arbeit und seine vorgeschriebenen Pflichten nicht unvermittelt aufgeben; vielmehr sollte man allmählich Kṛṣṇa-Bewußtsein entwickeln und so durch stetige Intelligenz, die auf die reine Identität gerichtet ist, eine transzendentale Stellung erreichen, wo man von den materiellen Sinnen und dem Geist nicht mehr beeinflußt wird. Das ist die Essenz dieses Kapitels. Philosophische Spekulationen und künstliche Versuche, die Sinne durch die sogenannte Übung von Yogastellungen zu beherrschen, können einem Menschen, der sich auf der unreifen Stufe der materiellen Existenz befindet, nicht helfen, spirituelles Leben zu erlangen. Er muß durch höhere Intelligenz im Kṛṣṇa-Bewußtsein geschult werden.
Трета глава на Бхагавад-гӣта̄ окончателно насочва към Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кр̣ш̣н̣а съзнание от по-висша интелигентност.
Hiermit enden die Bhaktivedanta-Erläuterungen zum Dritten Kapitel der Śrīmad Bhagavad-gītā mit dem Titel: „Karma-yoga“, die Ausübung vorgeschriebener Pflichten im Kṛṣṇa-Bewußtsein.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.