Шрӣмад Бха̄гаватам 6.19.5

В този стих думите тато 'си бхагава̄н прабхух̣ означават „Следователно Ти си Божествената Личност, върховният господар“. Бог, Върховната Личност, притежава в пълна степен шестте съвършенства и дори нещо повече – той е изключително милостив към своите предани. Въпреки че сам по себе си е цялостен и съвършен, Той иска всички живи същества да му се отдадат, за да му служат. Тогава Той е удовлетворен. Бог е цялостен и съвършен, но изпитва удоволствие, когато неговият предан му предложи патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям – листо, цвете, плод или вода. Понякога, като дете на майка Яшода̄, Бог сякаш е много гладен и моли своята предана майка да му сготви някаква храна. Друг път се явява в съня на свой предан; казва, че храмът и градината му са съвсем занемарени, не може да им се радва и моли предания да се погрижи за тях. Понякога Бог казва на предания, че е заровен в земята, и го зове за помощ, като че ли не може да излезе сам. Понякога Той моли преданите да проповядват славата му по целия свят, макар че е напълно способен сам да осъществи тази задача. Бог, Върховната Личност, притежава всичко и е напълно самостоятелен, но все пак зависи от преданите. Затова взаимоотношенията между Бога и неговите предани са изключително интимни. Само преданите са в състояние да разберат как Бог, цялостен и съвършен сам по себе си, разчита на своя предан за някаква конкретна дейност. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (11.33), където Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна: нимитта-ма̄трам̇ бхава савяса̄чин – „О, Арджуна, просто бъди мой инструмент в битката“. Бог Кр̣ш̣н̣а сам можел да спечели битката при Курукш̣етра и въпреки това накарал предания си Арджуна да се сражава и да стане причина за победата. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху бил напълно способен да разпространи своето име и мисия по целия свят, но въпреки това разчитал на своя предан да направи това. Като имаме предвид казаното дотук, разбираме, че най-важният аспект от самодостатъчността на Върховния Бог е, че Той зависи от своите предани. Това е неговата безпричинна милост. Преданият, осъзнал тази безпричинна милост на Върховната Божествена Личност, практически разбира взаимоотношенията на господаря и слугата.