Шрӣмад Бха̄гаватам 6.19.13
Стих
гун̣а-вяктир иям̇ девӣ
вян̃джако гун̣а-бхуг бхава̄н
твам̇ хи сарва-шарӣрй а̄тма̄
шрӣх̣ шарӣрендрия̄шая̄х̣
на̄ма-рӯпе бхагаватӣ
пратяяс твам апа̄шраях̣
вян̃джако гун̣а-бхуг бхава̄н
твам̇ хи сарва-шарӣрй а̄тма̄
шрӣх̣ шарӣрендрия̄шая̄х̣
на̄ма-рӯпе бхагаватӣ
пратяяс твам апа̄шраях̣
Дума по дума
гун̣а-вяктих̣ — вместилище на качества; иям — тази; девӣ — богиня; вян̃джаках̣ — който проявява; гун̣а-бхук — наслаждаващият се на качествата; бхава̄н — Ти; твам — Ти; хи — наистина; сарва-шарӣрӣ а̄тма̄ — Свръхдушата на всички живи същества; шрӣх̣ — богинята на щастието; шарӣра — тялото; индрия — сетивата; а̄шая̄х̣ — и ума; на̄ма — име; рӯпе — и форма; бхагаватӣ — Лакш̣мӣ; пратяях̣ — причината за проявлението; твам — Ти; апа̄шраях̣ — опората.
Превод
Майка Лакш̣мӣ, която стои до теб, е вместилище на всички духовни качества, а Ти проявяваш тези качества и им се наслаждаваш. Всъщност всичко е предназначено за твое наслаждение. Ти си Свръхдушата на всички живи същества, а богинята на щастието е формата на техните тела, сетива и умове. Тя също има свято име и форма, докато Ти си опората на всички имена и форми и причината за тяхното проявление.
Пояснение
Мадхва̄ча̄ря, а̄ча̄ря на таттвава̄дӣте, обяснява смисъла на този стих по следния начин: „Виш̣н̣у е олицетворението на ягя, а майка Лакш̣мӣ представя духовните дейности и изначалната форма на обожание. Заедно те представляват духовните дейности и Свръхдушата на всички яги. Бог Виш̣н̣у е Свръхдушата дори на Лакш̣мӣдевӣ, но никой не може да бъде Свръхдуша на Бог Виш̣н̣у, защото самият Бог Виш̣н̣у е Свръхдушата на всекиго“.
Според Мадхва̄ча̄ря има две таттви, категории. Едната е независима, а другата – зависима. Първата таттва е Върховният Бог, Виш̣н̣у, а втората е джӣва-таттва. Понеже Лакш̣мӣдевӣ е подчинена на Бог Виш̣н̣у, понякога я причисляват към джӣвите. Но гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите описват Лакш̣мӣдевӣ според следните два стиха от Прамея ратна̄валӣ на Баладева Видя̄бхӯшан̣а (първият е цитат от Виш̣н̣у Пура̄н̣а):
нитяива са̄ джаган-ма̄та̄
виш̣н̣ох̣ шрӣр анапа̄йинӣ
ятха̄ сарва-гато виш̣н̣ус
татхаивеям̇ двиджоттама
виш̣н̣ох̣ шрӣр анапа̄йинӣ
ятха̄ сарва-гато виш̣н̣ус
татхаивеям̇ двиджоттама
виш̣н̣ох̣ сюх̣ шактаяс тисрас
та̄су я̄ кӣртита̄ пара̄
саива шрӣс тад-абхиннети
пра̄ха шиш̣я̄н прабхур маха̄н
та̄су я̄ кӣртита̄ пара̄
саива шрӣс тад-абхиннети
пра̄ха шиш̣я̄н прабхур маха̄н
„О, най-достойни бра̄хман̣а, Лакш̣мӣджӣ е вечен спътник на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, затова е наречена анапа̄йинӣ. Тя е майката на цялото творение. Както Бог Виш̣н̣у е всепроникващ, така и духовната му енергия, майка Лакш̣мӣ, прониква навсякъде. Бог Виш̣н̣у притежава три основни енергии – вътрешна, външна и междинна. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху приема пара̄-шакти, духовната енергия на Бога, за тъждествена със самия Бог. Следователно майка Лакш̣мӣ също принадлежи към независимата виш̣н̣у-таттва“.
В коментара към Прамея ратна̄валӣ, озаглавен Ка̄нти ма̄ла̄, откриваме следното твърдение: нану квачит нитя-мукта-джӣватвам̇ лакш̣мя̄х̣ свӣкр̣там̇, татра̄ха-пра̄хети; нитяивети падйе сарва-вя̄пти-катханена кала̄-ка̄ш̣т̣хетй а̄ди-падя-двайе, шуддхо 'пӣтй укта̄ ча маха̄прабхуна̄ свашиш̣я̄н прати лакш̣мя̄ бхагавад-адваитам упадиш̣т̣ам; квачид ят тася̄с ту дваитам уктам̇, тат ту тад-а̄виш̣т̣а-нитя-мукта-джӣвам а̄да̄я сан̇гатамас ту. „Въпреки че ваиш̣н̣авите от някои признати ученически последователности причисляват богинята на щастието към вечно освободените живи същества (джӣви) във Ваикун̣т̣ха, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, позовавайки се на твърденията във Виш̣н̣у Пура̄н̣а, окачествява Лакш̣мӣ като тъждествена с виш̣н̣у-таттва. Правилното заключение е, че описанията на Лакш̣мӣ като различна от Виш̣н̣у се отнасят за вечно освободените живи същества, придобили качествата на Лакш̣мӣ. Те не се отнасят за майка Лакш̣мӣ, вечната съпруга на Бог Виш̣н̣у“.