Шрӣмад Бха̄гаватам 5.24.26
Деванагари
तस्य महानुभावस्यानुपथममृजितकषाय: को वास्मद्विध: परिहीणभगवदनुग्रह उपजिगमिषतीति ॥ २६ ॥
Стих
тася маха̄нубха̄вася̄нупатхам амр̣джита-каш̣а̄ях̣ ко ва̄смад-видхах̣ парихӣн̣а-бхагавад-ануграха упаджигамиш̣атӣти.
Дума по дума
тася — на Прахла̄да Маха̄ра̄джа; маха̄-анубха̄вася — който бе велик предан; анупатхам — пътя; амр̣джита-каш̣а̄ях̣ — човек с материални замърсявания; ках̣ — какво; ва̄ — или; асмат-видхах̣ — като нас; парихӣн̣а-бхагават-ануграхах̣ — без благоволението на Върховната Божествена Личност; упаджигамиш̣ати — желае да следва; ити — така.
Превод
Бали Маха̄ра̄джа продължи: Хора като нас, привързани към материалните удоволствия, замърсени от гун̣ите на материалната природа и лишени от милостта на Върховната Божествена Личност, не могат да следват възвишения път на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, великия предан на Бога.
Пояснение
Известно е, че за да постигне духовно познание, човек трябва да следва примера на велики личности като Брахма̄, Деварш̣и На̄рада, Шива и Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Пътят на бхакти въобще не е труден, ако следваме стъпките на предишните а̄ча̄рии и авторитети, но замърсените от гун̣ите на материалната природа не могат да направят това. Макар Бали Маха̄ра̄джа да вървял по пътя на своя дядо, поради голямото си смирение, той се съмнявал, че наистина го следва. За издигнатите ваиш̣н̣ави, спазващи принципите на бхакти, е типично да се смятат за обикновени хора. Това не е престорено смирение – те наистина мислят така и никога не приемат величието си.