Шрӣмад Бха̄гаватам 5.24.25
Деванагари
यस्यानुदास्यमेवास्मत्पितामह: किल वव्रे न तु स्वपित्र्यं यदुताकुतोभयं पदं दीयमानं भगवत: परमिति भगवतोपरते खलु स्वपितरि ॥ २५ ॥
Стих
яся̄нуда̄сям ева̄смат-пита̄махах̣ кила вавре на ту сва-питрям̇ яд ута̄кутобхаям̇ падам̇ дӣяма̄нам̇ бхагаватах̣ парам ити бхагаватопарате кхалу сва-питари.
Дума по дума
яся — на когото (Бога, Върховната Личност); ануда̄сям — служенето; ева — несъмнено; асмат — наш; пита̄-махах̣ — дядо; кила — естествено; вавре — прие; на — не; ту — но; сва — собствено; питрям — бащино имущество; ят — което; ута — несъмнено; акутах̣-бхаям — безстрашие; падам — положение; дӣяма̄нам — предложено; бхагаватах̣ — отколкото Върховната Божествена Личност; парам — друго; ити — така; бхагавата̄ — от Върховната Божествена Личност; упарате — когато бе убит; кхалу — именно; сва-питари — собственият му баща.
Превод
Бали Маха̄ра̄джа каза: Моят дядо, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, единствен разбираше какво е истинското благо. След смъртта на баща му, Хиран̣якашипу, Бог Нр̣сим̇хадева предложи на Прахла̄да неговото царство и дори искаше да го дари с освобождение от материалното робство, но Прахла̄да отказа. Той смяташе освобождението и материалния разкош за пречки в преданото служене и че подобни дарове от Върховния Бог не са истинската му милост. Затова вместо да приеме плодовете на карма и гя̄на, Прахла̄да Маха̄ра̄джа само помоли Бога да бъде слуга на негов слуга.
Пояснение
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи, че чистият предан трябва да се смята за слуга на слугата на слугата на Върховния Бог (гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣). Според ваиш̣н̣авската философия, човек дори не бива да бъде непосредствен слуга на Бога. Прахла̄да Маха̄ра̄джа можел да получи всички блага, произтичащи от издигнато положение в материалния свят, и даже освобождението да се слее с Брахман, но той не приел тези благословии. Единственото му желание било да служи на слугата на слугата на Бога. Затова Бали Маха̄ра̄джа казва, че дядо му Прахла̄да Маха̄ра̄джа наистина разбирал какво е истинското благо.