Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.13
Деванагари
हरिर्हि साक्षाद्भगवान् शरीरिणा-
मात्मा झषाणामिव तोयमीप्सितम् ।
हित्वा महांस्तं यदि सज्जते गृहे
तदा महत्त्वं वयसा दम्पतीनाम् ॥ १३ ॥
मात्मा झषाणामिव तोयमीप्सितम् ।
हित्वा महांस्तं यदि सज्जते गृहे
तदा महत्त्वं वयसा दम्पतीनाम् ॥ १३ ॥
Стих
харир хи са̄кш̣а̄д бхагава̄н шарӣрин̣а̄м
а̄тма̄ джхаш̣а̄н̣а̄м ива тоям ӣпситам
хитва̄ маха̄м̇с там̇ яди саджджате гр̣хе
тада̄ махаттвам̇ ваяса̄ дампатӣна̄м
а̄тма̄ джхаш̣а̄н̣а̄м ива тоям ӣпситам
хитва̄ маха̄м̇с там̇ яди саджджате гр̣хе
тада̄ махаттвам̇ ваяса̄ дампатӣна̄м
Дума по дума
харих̣ — Богът; хи — несъмнено; са̄кш̣а̄т — непосредствено; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; шарӣрин̣а̄м — на всички живи същества, приели материални тела; а̄тма̄ — най-скъпото; джхаш̣а̄н̣а̄м — на водните животни; ива — като; тоям — водната шир; ӣпситам — е желана; хитва̄ — пренебрегвайки; маха̄н — велика личност; там — него; яди — ако; саджджате — се привърже; гр̣хе — към семейния живот; тада̄ — тогава; махаттвам — величие; ваяса̄ — по възраст; дам-патӣна̄м — на съпруг и съпруга.
Превод
Също като водните животни, които не искат да напуснат водната шир, естественото желание на обусловените живи същества е да останат в безграничното съществувание на Върховния Бог. От светска гледна точка някой може да е смятан за велик, но ако вместо да се подслони при Върховната Душа, се привърже към материалния семеен живот, той не е по-велик от двойка невежи младоженци. Този, който е прекалено увлечен от материалния живот, губи всичките си духовни добродетели.
Пояснение
Крокодилите са свирепи животни, но стават безпомощни, когато изпълзят на сушата. Щом напуснат водата, губят силата си. Всепроникващата Свръхдуша, Парама̄тма̄, е източникът на всички живи същества и те са неразделни частици от нея. Когато живото същество остане във връзка с всепроникващия Ва̄судева, Божествената Личност, то разгръща своето духовно могъщество, както крокодилът проявява силата си във водата. С други думи, величието на живото същество се проявява, когато е в духовния свят, сред духовни дейности. Много семейни хора добре познават ведическото знание, но въпреки това се привързват към семейния живот. Те са сравнени тук с крокодили, излезли на брега, защото напълно са загубили духовната си сила. Тяхното величие е като това на двама млади съпруг и съпруга, които, макар и невежи, се възхваляват взаимно и се опиват от мимолетната си красота. Подобно величие е ценено само от нецивилизовани хора без достойнства.
Всеки трябва да потърси подслон при Върховната Душа, източника на живите същества. Не бива да си губим времето с така нареченото щастие на материалистичния семеен живот. Във ведическата цивилизация такова ограничено съществуване е позволено само докато човек навърши петдесет години – след това той трябва да напусне семейния живот и да приеме ва̄напрастха (оттегляне от обществото и изучаване на духовното знание) или сання̄са (отричане от света и пълно отдаване на Върховната Божествена Личност).