Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.4
Деванагари
यावन्मनो रजसा पूरुषस्यसत्त्वेन वा तमसा वानुरुद्धम् । चेतोभिराकूतिभिरातनोतिनिरङ्कुशं कुशलं चेतरं वा ॥ ४ ॥
Стих
я̄ван мано раджаса̄ пӯруш̣ася
саттвена ва̄ тамаса̄ ва̄нуруддхам
четобхир а̄кӯтибхир а̄таноти
ниран̇кушам̇ кушалам̇ четарам̇ ва̄
саттвена ва̄ тамаса̄ ва̄нуруддхам
четобхир а̄кӯтибхир а̄таноти
ниран̇кушам̇ кушалам̇ четарам̇ ва̄
Дума по дума
я̄ват — докато; манах̣ — умът; раджаса̄ — от гун̣ата на страстта; пӯруш̣ася — на живото същество; саттвена — от гун̣ата на доброто; ва̄ — или; тамаса̄ — от гун̣ата на невежеството; ва̄ — или; ануруддхам — управляван; четобхих̣ — от сетивата за получаване на знание; а̄кӯтибхих̣ — от действащите сетива; а̄таноти — разширява; ниран̇кушам — непокорен като слон, който не е управляван с тризъбец; кушалам — благоприятно; ча — също; итарам — различно от благоприятното, греховни дейности; ва̄ — или.
Превод
Докато умът на живото същество е замърсен от трите гун̣и на материалната природа (добро, страст и невежество), той е като буен и непокорен слон. И постоянно се опитва да разшири своите владения от благочестиви и греховни дейности, като използва сетивата. Заради него живото същество остава в материалния свят да изпитва удоволствия и страдания, причинени от материална дейност.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та е казано, че материалните благочестиви и греховни дейности противоречат на принципите на преданото служене. Преданото служене предполага мукти, освобождение от материалното робство, а благочестивите и греховни дейности са причината за това робство. Ако умът е пленен от въпросните дейности, описани във Ведите, живото същество вечно остава в мрака; то не може да достигне абсолютното равнище. Промяната на съзнанието от невежество към страст или от страст към добро не води до истинско разрешение. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) е казано: са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате. Трябва да се достигне трансценденталното равнище; в противен случай мисията на човешкия живот остава неосъществена.