Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.3
Деванагари
न तस्य तत्त्वग्रहणाय साक्षाद्वरीयसीरपि वाच: समासन् । स्वप्ने निरुक्त्या गृहमेधिसौख्यंन यस्य हेयानुमितं स्वयं स्यात् ॥ ३ ॥
Стих
на тася таттва-грахан̣а̄я са̄кш̣а̄д
варӣясӣр апи ва̄чах̣ сама̄сан
свапне нируктя̄ гр̣хамедхи-саукхям̇
на яся хея̄нумитам̇ сваям̇ ся̄т
варӣясӣр апи ва̄чах̣ сама̄сан
свапне нируктя̄ гр̣хамедхи-саукхям̇
на яся хея̄нумитам̇ сваям̇ ся̄т
Дума по дума
на — не; тася — на него (ученик, изучаващ Ведите); таттва-грахан̣а̄я — приемайки истинската цел на ведическото знание; са̄кш̣а̄т — непосредствено; варӣясӣх̣ — много възвишени; апи — въпреки; ва̄чах̣ — словата на Ведите; сама̄сан — достатъчни за; свапне — насън; нируктя̄ — по примера на; гр̣ха-медхи-саукхям — щастие в материалния свят; на — не; яся — на този, който; хея-анумитам — смятани за вторични; сваям — от само себе си; ся̄т — става.
Превод
Не е трудно да се разбере, че сънят е илюзорен и несъществен; по същия начин човек постепенно открива, че материалното щастие в този живот или в следващия, на тази или на някоя по-висша планета, няма стойност. Разбрал това, той не може да получи задоволително знание за истината от Ведите, макар те да са прекрасен източник на мъдрост.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) Кр̣ш̣н̣а съветва Арджуна да се издигне над материалните дейности, определяни от трите гун̣и на материалната природа (траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄ нистраигун̣ьо бхава̄рджуна). Смисълът да се изучават Ведите е преодоляването на дейностите в трите материални гун̣и. Естествено в материалния свят за най-висша се смята гун̣ата на доброто; от нивото на саттва-гун̣а може да се постигнат висшите планети. Но това не е съвършенство. Трябва да разберем, че дори нивото на саттва-гун̣а не е достатъчно. Някой може да сънува, че е станал цар; че има прекрасно семейство, съпруга и деца, но щом се събуди, веднага разбира, че сънят му е илюзорен. По същия начин за човека, стремящ се към духовно освобождение, в материалното щастие няма нищо добро. Докато не разбере, че няма нищо общо с това щастие, той не би могъл да узнае Абсолютната Истина, таттва-гя̄на. Кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте желаят различни материални постижения. Кармӣте работят неуморно ден и нощ за телесни удобства, а гя̄нӣте само размишляват как да се освободят от оплитането на кармата и да се слеят със сиянието Брахман. Йогӣте пък жадуват за материално могъщество и магически сили. Всички те се стремят към материално съвършенство, но преданият лесно постига равнището ниргун̣а в преданото служене и е безразличен към постиженията на карма, гя̄на и йога. Следователно само той се намира на нивото таттва-гя̄на. Разбира се, позицията на гя̄нӣте е по-добра от тази на кармӣте, но не е съвършена. Гя̄нӣте трябва да постигнат истинско освобождение и едва тогава биха могли да се заемат с предано служене (мад-бхактим̇ лабхате пара̄м).