Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.16

न यावदेतन्मन आत्मलिङ्गं
संसारतापावपनं जनस्य ।
यच्छोकमोहामयरागलोभ-
वैरानुबन्धं ममतां विधत्ते ॥ १६ ॥
на я̄вад етан мана а̄тма-лин̇гам̇
сам̇са̄ра-та̄па̄вапанам̇ джанася
яч чхока-моха̄мая-ра̄га-лобха-
ваира̄нубандхам̇ мамата̄м̇ видхатте

Дума по дума

нане; я̄ватдокато; етаттози; манах̣ум; а̄тма-лин̇гамсъществуващ като измамно отъждествяване на душата; сам̇са̄ра-та̄пана страданията на материалния свят; а̄вапанамплодородна почва; джанасяна живото същество; яткоето; шокаскръб; мохаилюзия; а̄маяболест; ра̄гапривързаност; лобхаалчност; ваиравраждебност; анубандхампоследствието; мамата̄мчувството за собственост; видхаттедава.

Превод

Умът, с който се отъждествява душата, е причина за всички страдания в материалния свят. Докато не разбере тази истина, обусловеното живо същество ще бъде принудено да търпи окаяното положение на материалното тяло и да блуждае из вселената в различни състояния. Тъй като е повлиян от болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност, умът причинява робството и лъжливото чувство на съпричастност с материалния свят.

Пояснение

Умът е причина и за материалното робство, и за освобождението. Замърсеният ум мисли: „Аз съм това тяло“. Чистият ум знае, че не е материалното тяло. Ето защо умът е смятан за източник на всички материални обозначения. Докато живото същество не се откъсне от този материален свят с цялата му мръсотия, неговият ум ще бъде погълнат от материални неща като раждане, смърт, болести, илюзия, привързаност, алчност и враждебност. Така обусловеното живо същество става жертва на материалните страдания.