Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.16
Деванагари
न यावदेतन्मन आत्मलिङ्गं
संसारतापावपनं जनस्य ।
यच्छोकमोहामयरागलोभ-
वैरानुबन्धं ममतां विधत्ते ॥ १६ ॥
संसारतापावपनं जनस्य ।
यच्छोकमोहामयरागलोभ-
वैरानुबन्धं ममतां विधत्ते ॥ १६ ॥
Стих
на я̄вад етан мана а̄тма-лин̇гам̇
сам̇са̄ра-та̄па̄вапанам̇ джанася
яч чхока-моха̄мая-ра̄га-лобха-
ваира̄нубандхам̇ мамата̄м̇ видхатте
сам̇са̄ра-та̄па̄вапанам̇ джанася
яч чхока-моха̄мая-ра̄га-лобха-
ваира̄нубандхам̇ мамата̄м̇ видхатте
Дума по дума
на — не; я̄ват — докато; етат — този; манах̣ — ум; а̄тма-лин̇гам — съществуващ като измамно отъждествяване на душата; сам̇са̄ра-та̄па — на страданията на материалния свят; а̄вапанам — плодородна почва; джанася — на живото същество; ят — което; шока — скръб; моха — илюзия; а̄мая — болест; ра̄га — привързаност; лобха — алчност; ваира — враждебност; анубандхам — последствието; мамата̄м — чувството за собственост; видхатте — дава.
Превод
Умът, с който се отъждествява душата, е причина за всички страдания в материалния свят. Докато не разбере тази истина, обусловеното живо същество ще бъде принудено да търпи окаяното положение на материалното тяло и да блуждае из вселената в различни състояния. Тъй като е повлиян от болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност, умът причинява робството и лъжливото чувство на съпричастност с материалния свят.
Пояснение
Умът е причина и за материалното робство, и за освобождението. Замърсеният ум мисли: „Аз съм това тяло“. Чистият ум знае, че не е материалното тяло. Ето защо умът е смятан за източник на всички материални обозначения. Докато живото същество не се откъсне от този материален свят с цялата му мръсотия, неговият ум ще бъде погълнат от материални неща като раждане, смърт, болести, илюзия, привързаност, алчност и враждебност. Така обусловеното живо същество става жертва на материалните страдания.