Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.8
Деванагари
त्वद्दत्तया वयुनयेदमचष्ट विश्वं
सुप्तप्रबुद्ध इव नाथ भवत्प्रपन्न: ।
तस्यापवर्ग्यशरणं तव पादमूलं
विस्मर्यते कृतविदा कथमार्तबन्धो ॥ ८ ॥
सुप्तप्रबुद्ध इव नाथ भवत्प्रपन्न: ।
तस्यापवर्ग्यशरणं तव पादमूलं
विस्मर्यते कृतविदा कथमार्तबन्धो ॥ ८ ॥
Стих
твад-даттая̄ ваюнайедам ачаш̣т̣а вишвам̇
супта-прабуддха ива на̄тха бхават-прапаннах̣
тася̄паваргя-шаран̣ам̇ тава па̄да-мӯлам̇
висмаряте кр̣та-вида̄ катхам а̄рта-бандхо
супта-прабуддха ива на̄тха бхават-прапаннах̣
тася̄паваргя-шаран̣ам̇ тава па̄да-мӯлам̇
висмаряте кр̣та-вида̄ катхам а̄рта-бандхо
Дума по дума
тват-даттая̄ — дадено от тебе; ваюная̄ — чрез знанието; идам — това; ачаш̣т̣а — видя; вишвам — цялата вселена; супта-прабуддхах̣ — човек, който се събужда от сън; ива — като; на̄тха — о, Господи; бхават-прапаннах̣ — Брахма̄, който е отдаден на тебе; тася — негово; а̄паваргя — на личностите, желаещи освобождение; шаран̣ам — убежище; тава — твоите; па̄да-мӯлам — лотосови нозе; висмаряте — могат да бъдат забравени; кр̣та-вида̄ — от просветения човек; катхам — как; а̄рта-бандхо — о, приятелю на нещастните.
Превод
Господарю мой, дори Брахма̄ във всичко се подчинява на тебе. В началото на сътворението Ти вложи в сърцето му знание, с чиято помощ той можа да види и да разбере цялата вселена, както човекът, който се пробужда от сън, веднага си спомня за неотложните си дела. Ти си единственото убежище за всички обусловени души, които желаят освобождение, и си приятел на всички несретници. Кой просветен човек със съвършено знание би те забравил дори за миг?
Пояснение
Този, който е беззаветно предан на Бога, Върховната Личност, не може да го забрави дори за миг. Преданият разбира, че безпричинната милост на Бога надминава очакванията му и че той дори не е в състояние да си представи колко много е задължен на Бога и какви блага е получил от него. Колкото повече преданият служи на Бога, толкова повече Богът чрез енергията си го вдъхновява да служи. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че на онези, които постоянно му служат с любов и преданост, Той дава интелигентност, благодарение на която те могат да продължат да напредват. Насърчаван по този начин, преданият не е в състояние да забрави нито за миг Върховната Божествена Личност. Той постоянно се чувства задължен на Бога за това, че по милостта му придобива все повече сили и способности за предано служене. По милостта на Бога светци като Санака, Сана̄тана и Брахма̄ могли да видят и да разберат цялата вселена, защото Богът вложил в сърцата им необходимото за тази цел знание. Човек може да стои буден цял ден, но ако не е постигнал духовно просветление, той всъщност спи непробудно. Формално погледнато, той може да спи само нощем, а денем да изпълнява задълженията си, но докато дейностите му не са одухотворени, той спи вечен и непробуден сън. Затова преданият никога не забравя колко много е задължен на Бога.
Тук Дхрува Маха̄ра̄джа нарича Бога а̄рта-бандху – „приятел на нещастните“. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, след много, много животи, посветени на сурови отречения в търсене на истината, когато се отдаде на Върховната Божествена Личност, човек постига истинско знание и мъдрост. Оттук следва, че философът ма̄я̄ва̄дӣ, който не се отдава на Върховната Личност, не притежава истинско знание. А преданият, който е изпълнен със съвършено знание, нито за миг не забравя дълга си към Бога.