Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.7
Деванагари
एकस्त्वमेव भगवन्निदमात्मशक्त्या
मायाख्ययोरुगुणया महदाद्यशेषम् ।
सृष्ट्वानुविश्य पुरुषस्तदसद्गुणेषु
नानेव दारुषु विभावसुवद्विभासि ॥ ७ ॥
मायाख्ययोरुगुणया महदाद्यशेषम् ।
सृष्ट्वानुविश्य पुरुषस्तदसद्गुणेषु
नानेव दारुषु विभावसुवद्विभासि ॥ ७ ॥
Стих
екас твам ева бхагаванн идам а̄тма-шактя̄
ма̄я̄кхяйору-гун̣ая̄ махад-а̄дй-ашеш̣ам
ср̣ш̣т̣ва̄нувишя пуруш̣ас тад-асад-гун̣еш̣у
на̄нева да̄руш̣у вибха̄васувад вибха̄си
ма̄я̄кхяйору-гун̣ая̄ махад-а̄дй-ашеш̣ам
ср̣ш̣т̣ва̄нувишя пуруш̣ас тад-асад-гун̣еш̣у
на̄нева да̄руш̣у вибха̄васувад вибха̄си
Дума по дума
еках̣ — единствен; твам — ти; ева — несъмнено; бхагаван — о, Господи; идам — този материален свят; а̄тма-шактя̄ — от собствената Ти енергия; ма̄я̄-а̄кхяя̄ — на име ма̄я̄; уру — изключително могъщ; гун̣ая̄ — състоящ се от гун̣ите на природата; махат-а̄ди — махат-таттва и пр.; ашеш̣ам — безкраен; ср̣ш̣т̣ва̄ — създавайки; анувишя — влизайки; пуруш̣ах̣ — Свръхдушата; тат — на ма̄я̄; асат-гун̣еш̣у — във временно проявените качества; на̄на̄ — по различни начини; ива — сякаш; да̄руш̣у — в късове дърво; вибха̄васу-ват — като огъня; вибха̄си — Ти се явяваш.
Превод
О, Господи, Ти си единственият върховен, но благодарение на различните си енергии приемаш различни образи в духовния и в материалния свят. С външната си енергия Ти създаваш съвкупната енергия на материалния свят, след което влизаш в творението в облика си на Свръхдуша. Ти си Върховната Личност и чрез временно проявените гун̣и на материалната природа създаваш невиждано многообразие от проявления, както огънят гори с различен пламък и сила според вида и формата на дървата.
Пояснение
Дхрува Маха̄ра̄джа осъзнал, че Върховната Абсолютна Истина е всепроникваща и вездесъща, защото е Върховната Личност, която действа чрез многообразните си енергии, а не защото е пуста или безличностна. Философът ма̄я̄ва̄дӣ смята, че тъй като Абсолютната Истина пронизва цялото космическо проявление, тя няма обособена форма и не е личност. Но когато постигнал същината на ведическото знание, Дхрува Маха̄ра̄джа казал: „Ти пронизваш цялото космическо мироздание чрез енергията си“. По природа тази енергия е духовна, но понеже действа в ефимерния материален свят, тя се нарича ма̄я̄, или илюзорна енергия. Казано с други думи, за всички останали освен за преданите тази енергия на Бога действа като външна енергия. Дхрува Маха̄ра̄джа разбрал този факт много добре. Нещо повече, той осъзнал, че между енергията и нейния източник няма разлика. Енергията не може да съществува отделно от източника си.
Тук Дхрува Маха̄ра̄джа разкрива същността на един от аспектите на Върховната Божествена Личност – аспекта Парама̄тма̄, или Свръхдушата. Изначалната, духовната енергия на Парама̄тма̄ одушевява материалната енергия и по този начин вдъхва живот в безжизненото материално тяло. Привържениците на философията на пустотата смятат, че щом се създадат определени материални условия, в материалното тяло неизбежно възникват признаците на живота, ала в действителност тялото не може да действа само по себе си. Дори за работата на една машина е необходима някаква външна енергия (електричество, пара и т.н.). В тази строфа е казано, че в различните видове материални тела материалната енергия действа различно, както огънят гори по различен начин в зависимост от качеството и размерите на дървата. За преданите същата тази енергия се трансформира в духовна. Това е възможно, защото нейната изначална природа е духовна, а не материална: виш̣н̣у-шактих̣ пара̄ прокта̄. Изначалната енергия одухотворява предания, в резултат на което всички части на тялото му се включват в служенето за Бога. И същата енергия, в качеството си на външна енергия, подбужда обикновените живи същества, неотдадените, да извършват материални дейности за удовлетворяване на сетивата си. Трябва добре да разберем разликата между ма̄я̄ и сва-дха̄ма – сва-дха̄ма действа върху преданите, докато неотдадените са подвластни на ма̄я̄.