Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.36
Деванагари
मैत्रेय उवाच
न वै मुकुन्दस्य पदारविन्दयोरजोजुषस्तात भवादृशा जना: । वाञ्छन्ति तद्दास्यमृतेऽर्थमात्मनोयदृच्छया लब्धमन:समृद्धय: ॥ ३६ ॥
न वै मुकुन्दस्य पदारविन्दयोरजोजुषस्तात भवादृशा जना: । वाञ्छन्ति तद्दास्यमृतेऽर्थमात्मनोयदृच्छया लब्धमन:समृद्धय: ॥ ३६ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
на ваи мукундася пада̄равиндайо
раджо-джуш̣ас та̄та бхава̄др̣ша̄ джана̄х̣
ва̄н̃чханти тад-да̄сям р̣те 'ртхам а̄тмано
ядр̣ччхая̄ лабдха-манах̣-самр̣ддхаях̣
на ваи мукундася пада̄равиндайо
раджо-джуш̣ас та̄та бхава̄др̣ша̄ джана̄х̣
ва̄н̃чханти тад-да̄сям р̣те 'ртхам а̄тмано
ядр̣ччхая̄ лабдха-манах̣-самр̣ддхаях̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи; на — никога; ваи — несъмнено; мукундася — на Бога, който може да даде освобождение; пада-аравиндайох̣ — на лотосовите нозе; раджах̣-джуш̣ах̣ — тези, които искат да вкусят прахта; та̄та — скъпи Видура; бхава̄др̣ша̄х̣ — като теб; джана̄х̣ — хора; ва̄н̃чханти — желаят; тат — на него; да̄сям — служене; р̣те — без; артхам — изгода; а̄тманах̣ — за себе си; ядр̣ччхая̄ — от само себе си; лабдха — с постигнатото; манах̣-самр̣ддхаях̣ — смятайки себе си за много богати.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, хората като тебе, които са чисти предани, подслонили се при лотосовите нозе на Мукунда (Върховната Божествена Личност, която дарява освобождение), и които винаги жадуват за нектара на тези лотосови нозе, намират пълно удовлетворение в служенето на лотосовите нозе на Бога. Те винаги се чувстват доволни и затова никога не молят Бога за материални блага.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че е върховният наслаждаващ се, върховният собственик на всичко, което се намира в творението, и най-добрият приятел на всички живи същества. Човек, който добре е усвоил тези истини, винаги се чувства доволен. Чистият предан не се стреми към материално благополучие в никоя от формите му, за разлика от кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте, които постоянно полагат усилия да си осигурят щастието. Кармӣте работят ден и нощ, за да подобрят икономическото си положение, гя̄нӣте се подлагат на сурови отречения, за да получат освобождение, а йогӣте, практикувайки йога, извършват тежки отречения, за да постигнат необикновени мистични сили. Но преданият не се интересува от нищо такова. Той не иска нито мистични сили, нито освобождение, нито материално богатство. Той остава доволен сред всички условия на живот, стига да може постоянно да служи на Бога. Нозете на Бога са сравнени с лотоси, чиито тичинки са покрити с шафранен прашец. Преданият постоянно пие нектара на тези лотосови нозе. Докато не се освободим от всички материални желания, не можем да усетим истинския вкус на този благоуханен нектар. Човек трябва да изпълнява задълженията си в преданото служене, без да се влияе от промяната на материалните обстоятелства. Равнодушието към материалното благополучие се нарича ниш̣ка̄ма. Не бива да мислим обаче, че ниш̣ка̄ма означава отказ от всички желания. Подобно състояние е невъзможно. Живото същество е вечно и не може да изличи желанията си. То трябва да има желания, те са признак на съществуването му. Препоръката да се освободим от всички желания означава да се откажем от желанията за удовлетворяване на собствените ни сетива. За предания този начин на мислене, них̣спр̣ха, е единственото правилно отношение към света. В действителност ние вече разполагаме с материални удобства. В Ӣшопаниш̣ад е казано, че преданият трябва да се чувства доволен от условията, които Богът му е предоставил (тена тяктена бхун̃джӣтха̄х̣). Така той ще спести време, за да се занимава с Кр̣ш̣н̣а съзнание.