Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.10
Деванагари
या निर्वृतिस्तनुभृतां तव पादपद्म
ध्यानाद्भवज्जनकथाश्रवणेन वा स्यात् ।
सा ब्रह्मणि स्वमहिमन्यपि नाथ मा भूत्
किं त्वन्तकासिलुलितात्पततां विमानात् ॥ १० ॥
ध्यानाद्भवज्जनकथाश्रवणेन वा स्यात् ।
सा ब्रह्मणि स्वमहिमन्यपि नाथ मा भूत्
किं त्वन्तकासिलुलितात्पततां विमानात् ॥ १० ॥
Стих
я̄ нирвр̣тис тану-бхр̣та̄м̇ тава па̄да-падма-
дхя̄на̄д бхавадж-джана-катха̄-шраван̣ена ва̄ ся̄т
са̄ брахман̣и сва-махиманй апи на̄тха ма̄ бхӯт
ким̇ тв антака̄си-лулита̄т патата̄м̇ вима̄на̄т
дхя̄на̄д бхавадж-джана-катха̄-шраван̣ена ва̄ ся̄т
са̄ брахман̣и сва-махиманй апи на̄тха ма̄ бхӯт
ким̇ тв антака̄си-лулита̄т патата̄м̇ вима̄на̄т
Дума по дума
я̄ — което; нирвр̣тих̣ — блаженство; тану-бхр̣та̄м — на въплътените; тава — твоите; па̄да-падма — лотосови нозе; дхя̄на̄т — от медитацията върху; бхават-джана — от твоите близки предани; катха̄ — разкази; шраван̣ена — чрез слушане; ва̄ — или; ся̄т — проявява се; са̄ — това блаженство; брахман̣и — в безличностния Брахман; сва-махимани — твоето собствено величие; апи — дори; на̄тха — о, Господи; ма̄ — никога; бхӯт — съществува; ким — какво да говорим за; ту — тогава; антака-аси — от меча на смъртта; лулита̄т — унищожено; патата̄м — на тези, които падат; вима̄на̄т — от самолетите си.
Превод
О, Господи, трансценденталното блаженство, което човек постига, като медитира върху лотосовите Ти нозе и слуша за твоето величие от чистите предани, е така безгранично, че дори не може да се сравнява с брахма̄нанда – наслаждението, изпитвано от човека, който смята, че е потънал в безличностния Брахман и се е слял с Върховния Бог. И щом дори брахма̄нанда бледнее пред трансценденталното блаженство на преданото служене, какво остава за ефимерните радости на живота в райското царство, който всеки миг може да бъде прекъснат от неумолимия меч на времето? Всеки, който се е издигнал до райските планети, рано или късно отново ще трябва да се върне тук, на Земята.
Пояснение
Трансценденталното блаженство от преданото служене, и особено от шраван̣ам̇ кӣртанам – слушането и възпяването, – не може да се приравнява с щастието, изпитвано от кармӣте, които попадат на райските планети, или на гя̄нӣте и йогӣте, наслаждаващи се на сливането с безличностния Брахман. Обикновено йогӣте медитират върху трансценденталната форма на Виш̣н̣у. Преданите обаче не само медитират върху Бога, но и непосредствено му служат. В предишната строфа бе употребено словосъчетанието бхава̄пяя, което значи „раждане и смърт“. Богът може да ни освободи от оковите на раждането и смъртта. Този, който, подобно на монистите, смята, че когато човек се измъкне от кръговрата на раждането и на смъртта, той се слива с Върховния Брахман, дълбоко се заблуждава. Тук ясно е казано, че трансценденталното блаженство от шраван̣ам̇ и кӣртанам, на което се наслаждават чистите предани, не може да бъде сравнявано с брахма̄нанда – с безличностната концепция за трансценденталното блаженство, което се изпитва при сливането с Абсолюта.
Позицията на кармӣте е още по-низша. Те просто се стремят да попаднат на висшите планетни системи. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) е казано: я̄нти дева-врата̄ дева̄н – личностите, които се кланят на полубоговете, стигат до райските планети. Но пак в Бхагавад-гӣта̄ (9.21) се казва: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – всички, които се издигат до висшите планетни системи, са принудени отново да се върнат на Земята, щом резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят. В този смисъл те са като съвременните космонавти, които летят до Луната – когато горивото им свърши, трябва да се върнат на Земята. С помощта на мощни реактивни двигатели съвременните космонавти достигат Луната и другите райски планети, но когато горивните им запаси свършат, на тях не им остава нищо друго, освен да се върнат на Земята. В подобно положение се намират и хората, които благодарение на яги и благочестиви дейности са се озовали на райските планети. Антака̄си-лулита̄т – мечът на времето се стоварва върху човека, лишава го от високото му положение в материалния свят и го принуждава отново да деградира. Дхрува Маха̄ра̄джа осъзнал, че преданото служене дарява с много по-ценни достижения от сливането с Абсолюта или издигането до райските планети. В тази строфа особен акцент носят думите патата̄м̇ вима̄на̄т. Вима̄на значи „самолет“. Хората, които се озовават на райските планети, са като самолети, които неизбежно се спускат на земята, когато горивото им свърши.