Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.65
Деванагари
राजोवाच
सुतो मे बालको ब्रह्मन् स्त्रैणेनाकरुणात्मना ।
निर्वासित: पञ्चवर्ष: सह मात्रा महान्कवि: ॥ ६५ ॥
सुतो मे बालको ब्रह्मन् स्त्रैणेनाकरुणात्मना ।
निर्वासित: पञ्चवर्ष: सह मात्रा महान्कवि: ॥ ६५ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
суто ме ба̄лако брахман
страин̣ена̄карун̣а̄тмана̄
нирва̄ситах̣ пан̃ча-варш̣ах̣
саха ма̄тра̄ маха̄н кавих̣
суто ме ба̄лако брахман
страин̣ена̄карун̣а̄тмана̄
нирва̄ситах̣ пан̃ча-варш̣ах̣
саха ма̄тра̄ маха̄н кавих̣
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — царят отвърна; сутах̣ — син; ме — мой; ба̄лаках̣ — невръстно момче; брахман — скъпи бра̄хман̣е; страин̣ена — който е прекалено привързан към съпругата си; акарун̣а̄-а̄тмана̄ — който е коравосърдечен и няма никаква милост; нирва̄ситах̣ — прогонен; пан̃ча-варш̣ах̣ — въпреки че е едва петгодишен; саха — със; ма̄тра̄ — майка; маха̄н — велика личност; кавих̣ — предан.
Превод
Царят отвърна: О, най-достоен сред бра̄хман̣ите, аз съм толкова привързан към жена си и така съм пропаднал, че съм загубил всякаква милост. Отнесох се безсърдечно дори към собствения си син, който е едва петгодишен. Аз го прогоних заедно с майка му, въпреки че той е велика душа и велик предан на Бога.
Пояснение
В тази строфа са употребени няколко думи, които трябва да разгледаме много внимателно. Царят казал, че е загубил своето милосърдие, защото е твърде привързан към съпругата си. Такъв е резултатът от силната привързаност към жените. Царят имал две съпруги: Сунӣти и Суручи. Понеже изпитвал слабост към втората си съпруга, той се отнесъл хладно с Дхрува Маха̄ра̄джа. Отношението му накарало Дхрува Маха̄ра̄джа да напусне дома си и да се подложи на отречения и лишения. Царят изпитвал естествена бащинска обич към своя син, но тъй като бил силно привързан към втората си жена, потискал чувствата си. Сега той се разкайвал, че е прогонил Дхрува и неговата майка, Сунӣти. Дхрува Маха̄ра̄джа отишъл в гората, а майка му, пренебрегната, била също като прокудена. Царят съжалявал, че е прогонил малкия си син, защото Дхрува бил едва петгодишен, а един баща никога не бива да изоставя съпругата и децата си или да спира да ги издържа. Той бил гузен заради стореното и лицето му изглеждало посърнало и унило. Законите на Ману смр̣ти повеляват, че човек никога не бива да напуска жената и децата си. Само в изключително редки случаи, когато те не му се подчиняват и нарушават принципите на семейното съществуване, той има право да ги изостави. Но случаят с Дхрува Маха̄ра̄джа не бил такъв – Дхрува бил възпитан и много послушен син. Нещо повече, той бил велик предан. Човек никога не бива да изоставя такъв син. Но все пак царят, принуден да постъпи по такъв начин, прогонил Дхрува и сега съжалявал.