Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.61
Деванагари
विरक्तश्चेन्द्रियरतौ भक्तियोगेन भूयसा ।
तं निरन्तरभावेन भजेताद्धा विमुक्तये ॥ ६१ ॥
तं निरन्तरभावेन भजेताद्धा विमुक्तये ॥ ६१ ॥
Стих
виракташ чендрия-ратау
бхакти-йогена бхӯяса̄
там̇ нирантара-бха̄вена
бхаджета̄ддха̄ вимуктайе
бхакти-йогена бхӯяса̄
там̇ нирантара-бха̄вена
бхаджета̄ддха̄ вимуктайе
Дума по дума
вирактах̣ ча — пълно отречение; индрия-ратау — по отношение на сетивното наслаждение; бхакти-йогена — чрез процеса на преданото служене; бхӯяса̄ — с голяма сериозност; там — на него (Върховния); нирантара — постоянно, денонощно; бха̄вена — в състоянието на най-висш екстаз; бхаджета — трябва да обожава; аддха̄ — непосредствено; вимуктайе — за освобождение.
Превод
Ако човек наистина иска да постигне освобождение, трябва неотклонно да следва трансценденталния процес на любовното служене, като му посвещава цялото си време и денонощно остава в състояние на най-висш екстаз. И, разбира се, решително трябва да прекрати всички дейности, които преследват сетивна наслада.
Пояснение
Съвършенството има различни измерения в зависимост от целите, които хората си поставят. В най-честия случай хората са кармӣ, защото вършат дейности, преследващи сетивно наслаждение. Духовно по-напреднали от кармӣте са гя̄нӣте, които се опитват да се освободят от робството на материалния свят. Още по-напреднали в духовно отношение са йогӣте, защото те медитират върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Но над всички стоят преданите, които изцяло са се посветили на трансцендентално любовно служене на Бога. Те се намират на равнището на устойчивия екстаз, най-висшето проявление на екстаза.
В тази строфа На̄рада Муни казва на Дхрува Маха̄ра̄джа, че човек, който е освободен от желания за сетивно наслаждение, трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога. Пътят на апаварга, на освобождението, започва от равнището, наречено мокш̣а. В тази строфа особено внимание заслужава думата вимуктайе, „за освобождение“. Ако човек иска да бъде щастлив в материалния свят, той се стреми към материалните планети, на които има по-висше сетивно наслаждение. В истинския стремеж към освобождение (мокш̣а) обаче няма място за такива желания. Бхакти-раса̄мр̣та синдху описва това състояние с термина аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням – „без желание за материално сетивно наслаждение“. Освобождението в бхакти йога не е за хората, които все още са склонни да се наслаждават на материалния живот под различни форми или на различни планети. Само онези, които напълно са се освободили от замърсяванията на сетивното наслаждение, могат да следват чистия процес на преданото служене, бхакти йога. По пътя на апаварга дейностите, спадащи към категорията на дхарма, артха и ка̄ма, са предназначени за постигане на сетивно наслаждение, а когато стигне до равнището на мокш̣а, на безличностното освобождение, човек желае да се слее с битието на Върховния. Но това желание също е сетивно наслаждение. Когато обаче се издигне над равнището на освобождението, човек става спътник на Бога и започва да му отдава трансцендентално любовно служене. Това равнище се обозначава с термина вимукти. За постигането на вимукти На̄рада Муни препоръчва човек директно да участва в процеса на преданото служене.