Шрӣмад бха̄гаватам 4.8.47
Текст
пуруш̣ам̇ вана-ма̄линам
шан̇кха-чакра-гада̄-падмаир
абхивякта-чатурбхуджам
Дума по дума
шрӣватса-ан̇кам – знакът Шрӣватса на гърдите на Бога; гхана-шя̄мам – наситено син; пуруш̣ам – Върховната Личност; вана-ма̄линам – с гирлянд от цветя; шан̇кха – раковина; чакра – диск; гада̄ – боздуган; падмаих̣ – лотосов цвят; абхивякта – проявен; чатух̣-бхуджам – четирирък.
Превод
Богът носи на гърдите си знака Шрӣватса, който е мястото, където почива богинята на щастието, а цветът на тялото му е наситено син. Богът е личност, Той е украсен с гирлянд от цветя и винаги е проявен в своята четириръка форма, чиито ръце държат (като се започне от долната лява ръка) раковина, диск, боздуган и лотосов цвят.
Пояснение
В тази строфа особено важна е думата пуруш̣ам. Богът не въплъщава женското начало. Той винаги има мъжка форма (пуруш̣а). Следователно имперсоналистите, които си представят Бога в облика на жена, допускат съществена грешка. Ако е необходимо, Богът се появява в образа на жена, но неговата вечна форма е на пуруш̣а, защото изначално Той е от мъжки пол. Женският аспект на Бога се проявява в богините на щастието – Лакш̣мӣ, Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, Сӣта̄ и т.н. Всички те са слугини на Върховния; те не са самият Бог, както си въобразяват имперсоналистите. Бог Кр̣ш̣н̣а в аспекта си на На̄ра̄ян̣а винаги е с четири ръце. Когато на бойното поле Курукш̣етра Арджуна пожелал да види вселенската форма на Бога, Кр̣ш̣н̣а му показал формата си на четириръкия На̄ра̄ян̣а. Някои предани смятат, че Кр̣ш̣н̣а е въплъщение на На̄ра̄ян̣а, но школата Бха̄гавата утвърждава, че На̄ра̄ян̣а е проявление на Кр̣ш̣н̣а.