Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.46
Деванагари
तरुणं रमणीयाङ्गमरुणोष्ठेक्षणाधरम् ।
प्रणताश्रयणं नृम्णं शरण्यं करुणार्णवम् ॥ ४६ ॥
प्रणताश्रयणं नृम्णं शरण्यं करुणार्णवम् ॥ ४६ ॥
Стих
тарун̣ам̇ раман̣ӣя̄н̇гам
арун̣ош̣т̣хекш̣ан̣а̄дхарам
пран̣ата̄шраян̣ам̇ нр̣мн̣ам̇
шаран̣ям̇ карун̣а̄рн̣авам
арун̣ош̣т̣хекш̣ан̣а̄дхарам
пран̣ата̄шраян̣ам̇ нр̣мн̣ам̇
шаран̣ям̇ карун̣а̄рн̣авам
Дума по дума
тарун̣ам — млад; раман̣ӣя — привлекателен; ан̇гам — всички части на тялото; арун̣а-ош̣т̣ха — устни, румени като изгряващото слънце; ӣкш̣ан̣а-адхарам — очи със същите особености; пран̣ата — който се е отдал; а̄шраян̣ам — убежище за отдадените; нр̣мн̣ам — доставящ трансцендентално удоволствие във всяко отношение; шаран̣ям — личност, която е достойна да ѝ се предадеш; карун̣а̄ — милостив като; арн̣авам — океана.
Превод
На̄рада Муни продължи: Тялото на Бога е вечно младо. Всяка негова част е съвършено оформена, без никакви недостатъци. Очите и устните му руменеят като изгряващо слънце. Той винаги е готов да даде закрила на преданите души и всеки, който е благословен с щастието да го види, постига пълно удовлетворение. Богът е най-достойният господар на отдадените, защото милостта му е необятна като океана.
Пояснение
Всеки е принуден да се подчинява на някого. Така е устроен светът. И в момента всеки от нас се опитва да се предаде някому – на обществото, на народа си, на своето семейство или на правителството. Процесът на отдаването е неотменим факт, но в същото време е несъвършен, защото личността или институцията, на която се посвещаваме, е несъвършена, както и самото ни отдаване, продиктувано от користни цели. И така, в материалния свят никой не заслужава пълно подчинение от страна на другите, нито пък някой се отдава изцяло, докрай, освен ако не е принуден да го направи. В тази строфа обаче става дума за свободно, доброволно отдаване и Богът е достоен да бъде обект на такава всеотдайност. Подобно отдаване става напълно спонтанно; достатъчно е живото същество просто да зърне прекрасния жизнерадостен образ на Бога, за да му се предаде безвъзвратно.
Образът на Бога, описан от На̄рада Муни, не бил плод на неговата фантазия. Това описание се предава по веригата на ученическата последователност (парампара̄). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че човек трябва да си представи формата на Бога, но На̄рада Муни не казва нищо подобно. Напротив, когато описва Бога, той се опира на авторитетни източници. Освен това самият той е авторитет, защото когато пожелае, може да отиде на Вайкун̣т̣ха и със собствените си очи да види Върховния. Следователно описанието на Бога, направено от На̄рада Муни, не е измислица. Понякога аз обрисувам пред учениците си външността на Върховния Бог и те го изобразяват върху платно, като следват моите напътствия. Тези картини не са фантазии. Описанието на Бога стига до нас по веригата на ученическата последователност. То е същото описание, което На̄рада Муни прави, като непосредствено съзерцава Бога и предава всичките му черти и особености. Ето защо човек трябва да приеме тези описания, без да изпитва съмнения. Изображенията на Бога, които са нарисувани в съответствие с тях, не са художествена измислица.