Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.45
Деванагари
प्रसादाभिमुखं शश्वत्प्रसन्नवदनेक्षणम् ।
सुनासं सुभ्रुवं चारुकपोलं सुरसुन्दरम् ॥ ४५ ॥
सुनासं सुभ्रुवं चारुकपोलं सुरसुन्दरम् ॥ ४५ ॥
Стих
праса̄да̄бхимукхам̇ шашват
прасанна-ваданекш̣ан̣ам
суна̄сам̇ субхрувам̇ ча̄ру-
каполам̇ сура-сундарам
прасанна-ваданекш̣ан̣ам
суна̄сам̇ субхрувам̇ ча̄ру-
каполам̇ сура-сундарам
Дума по дума
Превод
(Тук се описва образът на Върховния.) Лицето на Бога е прекрасно, ведро и усмихнато всеки миг. Преданите, които го съзерцават, никога не виждат по него да е изписано недоволство; Богът винаги е готов да ги дари с благословиите си. Неговите очи, изящните му вежди, правилният му нос и високото му чело са извор на красота. Той е по-красив от всички полубогове, взети заедно.
Пояснение
Тази строфа ясно посочва, че човек трябва да медитира върху образа на Бога. Медитацията върху нещо безличностно е измислица от наши дни. Нито едно ведическо писание не съветва човека да медитира върху нещо безличностно. Когато в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а препоръчва медитацията, Той използва определението мат-парах̣ – „свързана с мен“. Всяка от формите на Виш̣н̣у произлиза от Кр̣ш̣н̣а, защото Кр̣ш̣н̣а е изначалната форма на Виш̣н̣у. Някои хора правят опити да медитират върху безличностния Брахман, за когото в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че е авякта – „непроявен“ или „безличностен“. Но самият Бог отбелязва, че тези, които са привързани към безличностния аспект на Бога, тръгват по неимоверно труден път, защото никой не е в състояние да се съсредоточи върху нещо безличностно. Човек трябва да концентрира ума си върху формата на Бога, описана тук във връзка с медитацията на Дхрува Маха̄ра̄джа. Както ще стане ясно от разказа по-нататък, Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал съвършенство в този вид медитация и това увенчало с успех заниманията му с йога.