Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.44
Деванагари
प्राणायामेन त्रिवृता प्राणेन्द्रियमनोमलम् ।
शनैर्व्युदस्याभिध्यायेन्मनसा गुरुणा गुरुम् ॥ ४४ ॥
शनैर्व्युदस्याभिध्यायेन्मनसा गुरुणा गुरुम् ॥ ४४ ॥
Стих
пра̄н̣а̄я̄мена три-вр̣та̄
пра̄н̣ендрия-мано-малам
шанаир вюдася̄бхидхя̄йен
манаса̄ гурун̣а̄ гурум
пра̄н̣ендрия-мано-малам
шанаир вюдася̄бхидхя̄йен
манаса̄ гурун̣а̄ гурум
Дума по дума
пра̄н̣а̄я̄мена — с помощта на дихателни упражнения; три-вр̣та̄ — по трите препоръчани начина; пра̄н̣а-индрия — жизненият въздух и сетивата; манах̣ — ум; малам — замърсяванията; шанаих̣ — постепенно; вюдася — изоставяйки; абхидхя̄йет — медитирай; манаса̄ — с ума; гурун̣а̄ — спокоен; гурум — върху най-висшия духовен учител, Кр̣ш̣н̣а.
Превод
След като седнеш на това място, трябва да изпълняваш трите вида дихателни упражнения и така постепенно да овладееш жизнения си въздух, ума и сетивата си. Освободи се от всички материални замърсявания и с голямо търпение започни да медитираш върху Божествената Личност.
Пояснение
В тази строфа е обобщен целият процес на йога. Особено силно се изтъква ролята на дихателните упражнения като средство за уравновесяване на ума. По природа умът е изключително неустойчив и колеблив, но като изпълнява дихателни упражнения, човек може да го обуздае. Този метод за постигане контрол над ума бил напълно достъпен за хората, живели преди милиони години, по времето на Дхрува Маха̄ра̄джа, но в наши дни умът трябва да бъде съсредоточаван непосредствено върху лотосовите нозе на Бога чрез метода на мантруването. Като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, човек се концентрира върху нейния звук и по този начин започва да мисли за лотосовите нозе на Бога. Така той бързо постига сама̄дхи, състоянието на транс. И ако продължи да повтаря святите имена на Бога, които не се различават от самата Върховна Божествена Личност, умът му по естествен начин потъва в мисли за Бога.
Тук На̄рада Муни съветва Дхрува Маха̄ра̄джа да медитира върху най-великия духовен учител, върховния гуру. Върховният духовен учител е Кр̣ш̣н̣а. По тази причина Кр̣ш̣н̣а понякога е наричан чаитя-гуру. Това определение се отнася преди всичко за Свръхдушата, която се намира в сърцето на всяко живо същество. Както е утвърдено в Бхагавад-гӣта̄, Свръхдушата помага на живото същество отвътре, от сърцето му, но едновременно с това изпраща при него и духовен учител, който да му помогне отвън. Духовният учител е външно проявление на чаитя-гуру – на духовния учител, който се намира в сърцето на всяко живо създание.
Методът, чрез който можем да се откъснем от мисли за материалните обекти, се нарича пратя̄ха̄ра. Когато го следваме, се освобождаваме от всички материални мисли и материални дейности. Думата абхидя̄йет, използвана в тази строфа, посочва, че човек не може да медитира, ако не е овладял ума си. С други думи, медитация означава вътре в себе си постоянно да мислим за Бога. Независимо дали ще достигнем това ниво с помощта на аш̣т̣а̄н̇га йога, или пък като следваме метода, препоръчан за тази епоха – постоянното повтаряне на святото име на Бога, – целта е винаги да мислим за Върховната Божествена Личност.