Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.36

Сърцето на човека е като глинен съд, който, веднъж счупен, повече никога не може да бъде възстановен – това искал да каже Дхрува Маха̄ра̄джа на На̄рада Муни. Той признал, че в сърцето си, пронизано от жестоките думи на царица Суручи, чувства такава болка, та всичко друго освен желанието да отмъсти за обидата е загубило смисъл за него. Мащехата на Дхрува Маха̄ра̄джа рекла, че тъй като се е родил от утробата на Сунӣти, пренебрегнатата жена на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, той не е достоен да седи на трона или в скута на своя баща. С други думи, според нея той не можел да наследи царския престол. Затова Дхрува Маха̄ра̄джа си поставил заветната цел да стане цар на планета, която да е по-голяма и по-прекрасна дори от планетата на самия Брахма̄, най-великия сред полубоговете.

Дхрува Маха̄ра̄джа загатвал на великия мъдрец На̄рада, че по дух хората се делят на четири групи, или касти: бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Духът на представителите на дадена каста коренно се различава от този на другите касти. Философският поглед към света, изложен от На̄рада, подхождал на природата на един бра̄хман̣а, но не и на един кш̣атрия. Дхрува чистосърдечно признал, че не притежава смирението, с което се отличават бра̄хман̣ите, и затова не може да следва поуките на На̄рада Муни.

От думите на Дхрува Маха̄ра̄джа става ясно, че ако едно дете не бъде възпитано според природните си наклонности, то няма да може да развие естествено заложения у него дух. Дълг на духовния учител, както и на преподавателя е да изучава психологията на всеки от учениците си и да възпитава у тях качества и способности, съответстващи на природата им. Дхрува Маха̄ра̄джа, който вече бил възпитан като кш̣атрия, не можел да приеме жизнена философия, предназначена за бра̄хман̣и. В Америка имах възможност да видя на практика несъвместимостта между темперамента на кш̣атриите и този на бра̄хман̣ите.

Американските младежи, които цял живот са били възпитавани като шӯдри, са напълно неспособни да се сражават. И когато ги призоват в армията, те отказват да се явят, защото не притежават духа на кш̣атрии. Това, разбира се, предизвиква силно обществено недоволство. Фактът, че тези момчета не притежават темперамент на кш̣атрии, не означава, че у тях са били възпитавани брамински качества. Нищо подобно. Те са възпитани като шӯдри и когато се разочароват от всичко, стават хипита. Но щом се присъединят към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, чието начало поставихме в Америка, те получават възпитание, чрез което развиват брамински качества, въпреки че дотогава са заемали положението на най-низши шӯдри.

С други думи, всеки човек може да придобие качествата на бра̄хман̣а, защото движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е достъпно за всекиго. Това е най-голямата нужда на съвременното общество, защото днес всъщност няма нито бра̄хман̣и, нито кш̣атрии, а само оскъден брой вайши сред огромна маса от шӯдри. Делението на обществото на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри е логично и научнообосновано. В обществения организъм бра̄хман̣ите са считани за глава, кш̣атриите – за ръце, вайшите – за корем, а шӯдрите – за крака. В днешно време общественият организъм има крака и корем, но няма ръце и глава, затова в обществото цари хаос. За да може човечеството да се издигне до най-висшето равнище на духовно съзнание, е необходимо да бъде възродена браминската култура с нейните ценности и идеали.