Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.32

अतो निवर्ततामेष निर्बन्धस्तव निष्फल: ।
यतिष्यति भवान् काले श्रेयसां समुपस्थिते ॥ ३२ ॥
ато нивартата̄м еш̣а
нирбандхас тава ниш̣пхалах̣
ятиш̣яти бхава̄н ка̄ле
шреяса̄м̇ самупастхите

Дума по дума

атах̣по-късно; нивартата̄мспри се; еш̣ах̣тази; нирбандхах̣решителност; таватвоя; ниш̣пхалах̣безплодна; ятиш̣ятив бъдеще ще опиташ; бхава̄нти самият; ка̄лекогато му дойде времето; шреяса̄мвъзможности; самупастхитеще дойдат.

Превод

Ето защо не се захващай с този процес, мило момче, няма да успееш. По-добре се върни вкъщи. Когато пораснеш, по милостта на Бога ще имаш възможност да опиташ пътя на мистичната йога. Тогава ще можеш да постигнеш заветната цел.

Пояснение

Обикновено човек, който е получил правилно духовно възпитание, изцяло се посвещава на духовни занимания едва в края на своя живот. Затова според принципите на ведическата цивилизация човек минава през четири етапа в живота си. В началото той живее като брахмача̄рӣ – ученик, който изучава ведическите писания под авторитетното ръководство на духовен учител. След това той се задомява и поема отговорностите на семеен, както се препоръчва във Ведите. После семейният става ва̄напрастха, а накрая, в най-зрялата си възраст, се оттегля и от семейния живот, и от живота на ва̄напрастха и приема сання̄са, за да се посвети единствено и изцяло на предано служене.
По-голямата част от хората смятат, че в детските си години човек трябва да се радва на живота, като се отдава на игри и забавления, че младостта му е дадена, за да се наслаждава на общуването с млади момичета, и чак когато остарее, на самия праг на смъртта, той може да се обърне към процеса на преданото служене или към практиката на мистичната йога. Но преданите, чиито намерения са сериозни и искрени, не мислят така. Великият мъдрец На̄рада дава на Дхрува Маха̄ра̄джа всички тези наставления само за да го изпита. В действителност призивът на писанията е ясен и категоричен: човек трябва да се посвети на преданото служене независимо в кой етап от своя живот се намира. Ала духовният учител е длъжен да подложи ученика си на проверка, за да прецени колко дълбоко и искрено е желанието му за предано служене. Едва след това той може да му даде духовно посвещение.