Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.33
Деванагари
यस्य यद्दैवविहितं स तेन सुखदु:खयो: ।
आत्मानं तोषयन्देही तमस: पारमृच्छति ॥ ३३ ॥
आत्मानं तोषयन्देही तमस: पारमृच्छति ॥ ३३ ॥
Стих
яся яд даива-вихитам̇
са тена сукха-дух̣кхайох̣
а̄тма̄нам̇ тош̣аян дехӣ
тамасах̣ па̄рам р̣ччхати
са тена сукха-дух̣кхайох̣
а̄тма̄нам̇ тош̣аян дехӣ
тамасах̣ па̄рам р̣ччхати
Дума по дума
яся — всеки; ят — това, което; даива — от провидението; вихитам — предопределено; сах̣ — този човек; тена — по такъв начин; сукха-дух̣кхайох̣ — щастие или нещастие; а̄тма̄нам — вътре в себе си; тош̣аян — удовлетворен; дехӣ — въплътената душа; тамасах̣ — на невежеството; па̄рам — от другата страна; р̣ччхати — достига.
Превод
Човек трябва да се стреми да се чувства вътрешно удовлетворен сред всички обстоятелства, които му изпраща върховната воля – и в щастие, и в нещастие. Този, който развие такова търпение, много лесно преодолява мрака на невежеството.
Пояснение
Материалното съществуване се състои от благочестиви и от неблагочестиви дейности, които неизбежно водят след себе си съответни последици. С каквито и дейности извън преданото служене да се занимава човек, те ще му носят или материално щастие, или материално страдание. Когато ни спохожда материално щастие и се наслаждаваме на живота, тогава изчерпваме резултатите на благочестивите си деяния. А когато ни сполитат страдания, изчерпваме последиците от греховните си постъпки. Ако искаме да се измъкнем от оковите на невежеството, тогава вместо да се привързваме към мимолетното щастие и нещастие, резултат от благочестивите и греховните ни дела, трябва да приемаме всички обстоятелства, в които ни поставя върховната воля на Бога. Ако просто се отдадем на Върховната Божествена Личност, ще се освободим от клопката на материалното съществуване.