Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.8.2

Текст

мр̣ш̣а̄дхармася бха̄ря̄сӣд
дамбхам̇ ма̄я̄м̇ ча шатру-хан
асӯта митхунам̇ тат ту
нирр̣тир джагр̣хе 'праджах̣

Дума по дума

мр̣ш̣а̄ – Мр̣ш̣а̄; адхармася – на Безбожието; бха̄ря̄ – съпруга; а̄сӣт – бе; дамбхам – Заблудата; ма̄я̄м – Измамата; ча – и; шатру-хан – о, убиецо на враговете; асӯта – родиха; митхунам – съюз; тат – това; ту – но; нирр̣тих̣ – Нирр̣ти; джагр̣хе – взе; апраджах̣ – понеже нямаше деца.

Превод

Друг син на Брахма̄ беше Безбожието, чиято съпруга стана Лъжата. От техния съюз се родиха двама демони, наречени Дамбха (Заблуда) и Ма̄я̄ (Измама), които бездетният демон Нирр̣ти осинови.

Пояснение

От тази строфа става ясно, че Адхарма (Безбожието) бил син на Брахма̄ и се оженил за сестра си Мр̣ш̣а̄. Така възникнали половите отношения между брат и сестра. Подобни противоестествени полови връзки са възможни само когато в човешкото общество цари Адхарма, Безбожието. Както виждаме, в началото на сътворението Брахма̄ създал не само синове светци като Санака, Сана̄тана и На̄рада, но и демонични издънки като Нирр̣ти, Адхарма, Дамбха и Лъжата. Брахма̄ поставил началото на всичко. А На̄рада се родил като свят мъдрец, защото в миналия си живот бил изключително благочестив и общувал с велики мъдреци. Останалите синове на Брахма̄ също се родили така, както били заслужили, в съответствие с качествата и постъпките си от своите минали животи. Кармата, която живото същество си създава, го следва неизменно живот след живот, а когато дойде време за ново сътворение, всички живи същества се раждат в съответствие с кармата, натрупана от тях в предишното сътворение. И макар че по произход те всички са деца на Брахма̄, който заема много извисено положение, тъй като е инкарнация на Върховната Божествена Личност и управлява една от гун̣ите на материалната природа, те се различават по качества, защото са родени в съответствие с миналата си карма.