Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.16
Деванагари
सोत्सृज्य धैर्यं विललाप शोक
दावाग्निना दावलतेव बाला ।
वाक्यं सपत्न्या: स्मरती सरोज
श्रिया दृशा बाष्पकलामुवाह ॥ १६ ॥
दावाग्निना दावलतेव बाला ।
वाक्यं सपत्न्या: स्मरती सरोज
श्रिया दृशा बाष्पकलामुवाह ॥ १६ ॥
Стих
сотср̣джя дхаирям̇ вилала̄па шока-
да̄ва̄гнина̄ да̄ва-латева ба̄ла̄
ва̄кям̇ сапатня̄х̣ смаратӣ сароджа-
шрия̄ др̣ша̄ ба̄ш̣па-кала̄м ува̄ха
да̄ва̄гнина̄ да̄ва-латева ба̄ла̄
ва̄кям̇ сапатня̄х̣ смаратӣ сароджа-
шрия̄ др̣ша̄ ба̄ш̣па-кала̄м ува̄ха
Дума по дума
са̄ — тя; утср̣джя — като изгуби; дхаирям — търпение; вилала̄па — скърбеше; шока-да̄ва-агнина̄ — от огъня на мъката; да̄ва-лата̄ ива — като обгорено листо; ба̄ла̄ — жената; ва̄кям — думи; са-патня̄х̣ — казани от другата съпруга; смаратӣ — спомняне; сароджа-шрия̄ — лице, красиво като лотос; др̣ша̄ — гледайки; ба̄ш̣па-кала̄м — плачейки; ува̄ха — каза.
Превод
Въпреки че бе кротка и търпелива, Сунӣти не намери сили да понесе и това. В нея като че забушува горски пожар и от мъка тя заприлича на листо, опърлено от пламък. Тя горко плачеше и щом си спомнеше думите на другата съпруга на царя, ясното ѝ лотосово лице се обливаше в сълзи. Накрая тя изрече следните думи.
Пояснение
Когато човек скърби, той се чувства като лист, обгорял от пламъците на горски пожар. Сунӣти се намирала точно в такова състояние. Въпреки че лицето ѝ било прекрасно като лотосов цвят, то изсъхнало, опърлено от тежките думи на другата съпруга на царя.