ТЕКСТ 17
Text 17
Текст
Texto
три-капа̄лам̇ двиджоттама̄х̣
пурод̣а̄шам̇ ниравапан
вӣра-сам̇сарга-шуддхайе
tri-kapālaṁ dvijottamāḥ
puroḍāśaṁ niravapan
vīra-saṁsarga-śuddhaye
Дума по дума
Palabra por palabra
ваиш̣н̣авам – предназначена за Виш̣н̣у или за неговите предани; ягя – жертвоприношение; сантатяи – за да извършат; три-капа̄лам – три вида жертвени дарове; двиджа-уттама̄х̣ – най-достойните бра̄хман̣и; пурод̣а̄шам – жертвен дар на име пурод̣а̄ша; ниравапан – принесен; вӣра – Вӣрабхадра и останалите слуги на Шива; сам̇сарга – замърсяване (дош̣а) от допира с него; шуддхайе – за да пречистят.
vaiṣṇavam — destinado al Señor Viṣṇu o Sus devotos; yajña — sacrificio; santatyai — para ejecuciones; tri-kapālam — tres tipos de ofrendas; dvija-uttamāḥ — los brāhmaṇas principales; puroḍāśam — la oblación denominada puroḍāśa; niravapan — ofrecida; vīra — Vīrabhadra y otros seguidores del Señor Śiva; saṁsarga — contaminación (doṣa) debida a su contacto; śuddhaye — para purificar.
Превод
Traducción
След това, преди да възобновят жертвоприношението, бра̄хман̣ите се разпоредиха да бъде почистена жертвената арена, осквернена от безчинствата на Вӣрабхадра и на останалите зли духове от свитата на Шива. После бра̄хман̣ите подготвиха в огъня да бъдат принесени дарове, наречени пурод̣а̄ша.
A continuación, y para reanudar las actividades de sacrificio, los brāhmaṇas empezaron por purificar el recinto del sacrificio de la contaminación debida al contacto de Vīrabhadra y los demás seres fantasmales, los seguidores del Señor Śiva. Después dispusieron lo necesario para ofrecer al fuego las oblaciones puroḍāśa.
Пояснение
Significado
Слугите и преданите на Шива начело с Вӣрабхадра се наричат вӣри, зли духове. Те не само че осквернили цялото място на жертвоприношението с демоничното си присъствие, но и започнали да изпускат изпражнения и урина на самата жертвена арена. Затова преди всичко трябвало да бъде почистено оскверненото място, като се предложат в огъня жертвени дарове пурод̣а̄ша. За провеждането на виш̣н̣у-ягя, на жертвоприношение за Виш̣н̣у, е необходима изключителна чистота. Ако човек предлага в жертва на Бога нещо, което не е чисто, той извършва сева̄пара̄дха. Обожаването на мӯртите на Бог Виш̣н̣у в храмовете също е виш̣н̣у-ягя, затова бра̄хман̣ите, които отговарят за арчана̄-виддхи в храмовете на Виш̣н̣у, трябва да пазят безукорна чистота. Всички атрибути на обожанието трябва да се поддържат в идеален ред и да бъдат чисти, храната също трябва да е изрядно и чисто приготвена. Тези принципи са изложени в Нектарът на предаността, където са изброени трийсет и два вида оскърбления, които човек може да допусне, докато следва процеса на арчана̄. Ето защо много стриктно трябва да следим за чистотата. Обикновено в началото на всяка ритуална церемония или обред се повтаря святото име на Бог Виш̣н̣у, защото то пречиства цялата атмосфера. Независимо дали човек е чист или замърсен външно и вътрешно, ако повтори или дори ако просто си спомни святото име на Върховната Божествена Личност, той мигновено се пречиства. Слугите на Шива, водени от Вӣрабхадра, осквернили с присъствието си цялата арена на ягята, затова тя трябвало да бъде пречистена. Въпреки присъствието на Шива, който е наричан всеблагодатен, мястото трябвало да бъде пречистено, защото слугите на Шива нахлули в него и извършили какви ли не гнусни дела. Жертвената арена можело да бъде пречистена само със звуците от святото име на Виш̣н̣у, който е наричан Трикапа̄ла, „способен да пречисти и трите свята“. С други думи, тук се потвърждава, че последователите на Шива обикновено не са много чисти. Те не поддържат и най-елементарна хигиена – не се къпят редовно, носят дълги коси и пушат га̄н̃джа̄. Личности с такива нечисти навици се числят към категорията на духовете. Тяхното появяване на жертвената арена замърсило цялата атмосфера и сега всички участници трябвало да пречистят мястото, като извършат церемония, с която в огъня се принасят жертвени дарове трикапа̄ла и която е обръщение към Виш̣н̣у с молба за милост.
Los seguidores y devotos del Señor Śiva, encabezados por Vīrabhadra, reciben el nombre de vīras, y son demonios fantasmales. No únicamente contaminaron todo el recinto de sacrificio con su sola presencia, sino que además lo echaron todo a perder con sus excrementos y orines. Por consiguiente, había que empezar por purificar el lugar de la contaminación que habían creado, y el método para hacerlo consistía en ofrecer oblaciones puroḍāśa. Para ejecutar un viṣṇu-yajña, una ofrenda al Señor Viṣṇu, no puede haber suciedad. Ofrecer algo sin la debida limpieza se denomina sevāparādha. La adoración de la Deidad de Viṣṇu en el templo también es viṣṇu-yajña. Por esa razón, en los templos de Viṣṇu, el sacerdote que se ocupa en arcanā-vidhi tiene que ser muy limpio. Todo debe estar siempre muy limpio y ordenado, y los alimentos se deben preparar con mucho orden y limpieza. Estos principios regulativos se explican en El néctar de la devoción. En el desempeño del servicio de arcanā hay treinta y dos ofensas a evitar. Por eso es preciso poner extremo cuidado en no ser sucio. Por lo general, cada vez que se va a celebrar una ceremonia ritual, se empieza por cantar el santo nombre del Señor Viṣṇu, a fin de purificar la atmósfera. Sea cual sea nuestro estado de pureza, tanto externa como interna, si cantamos el santo nombre de la Suprema Personalidad de Dios, o si tan solo lo recordamos, de inmediato quedamos purificados. Los seguidores del Señor Śiva, encabezados por Vīrabhadra, profanaron con su presencia el recinto de yajña, que, por esa razón, tenía que ser santificado. A pesar de la presencia supremamente auspiciosa del Señor Śiva, todavía era necesario santificar el lugar, porque sus seguidores habían irrumpido en el recinto y habían cometido toda clase de actos repugnantes. La única forma que había de santificar el lugar era mediante el canto del santo nombre de Viṣṇu, Trikapāla, que puede santificar los tres mundos. En otras palabras, con esto se admite que los seguidores del Señor Śiva suelen ser sucios. Ni siquiera cuidan los aspectos de higiene corporal: no suelen bañarse, se dejan crecer el pelo y fuman gāñjā. Sus hábitos irregulares les sitúan en la categoría de los fantasmas. Su presencia en el recinto de sacrificio contaminó toda la atmósfera, y para santificarla hubo que ofrecer oblaciones trikapāla, que son signo de la invocación del favor de Viṣṇu.