Шрӣмад Бха̄гаватам 4.6.41

तथापरे सिद्धगणा महर्षिभि-
र्ये वै समन्तादनु नीललोहितम् ।
नमस्कृत: प्राह शशाङ्कशेखरं
कृतप्रणामं प्रहसन्निवात्मभू: ॥ ४१ ॥
татха̄паре сиддха-ган̣а̄ махарш̣ибхир
йе ваи саманта̄д ану нӣлалохитам
намаскр̣тах̣ пра̄ха шаша̄н̇ка-шекхарам̇
кр̣та-пран̣а̄мам̇ прахасанн ива̄тмабхӯх̣

Дума по дума

татха̄така; апареостаналите; сиддха-ган̣а̄х̣сиддхите; маха̄-р̣ш̣ибхих̣заедно с великите мъдреци; йекоито; ваивсъщност; саманта̄тот всички страни; ануслед; нӣлалохитамШива; намаскр̣тах̣отдавайки почит; пра̄хаказа; шаша̄н̇ка-шекхарамна Шива; кр̣та-пран̣а̄мамслед като се поклони; прахасанс усмивка; ивакато; а̄тмабхӯх̣Брахма̄.

Превод

На̄рада и другите мъдреци, които бяха насядали около Шива, също изразиха уважението си към Брахма̄, като почтително му се поклониха. Когато прие тези почести, Брахма̄ с усмивка се обърна към Шива.

Пояснение

Брахма̄ се усмихвал, защото знаел, че колкото е лесно да спечелиш Шива, толкова е лесно и да го разгневиш. Той се боял, че след като Шива е загубил съпругата си и е бил оскърбен от Дакш̣а, все още може да е ядосан. И за да прикрие страха си, Брахма̄ се усмихнал и се обърнал към него със следните думи.