Шрӣмад Бха̄гаватам 4.6.39
Деванагари
तं ब्रह्मनिर्वाणसमाधिमाश्रितं
व्युपाश्रितं गिरिशं योगकक्षाम् ।
सलोकपाला मुनयो मनूनाम्
आद्यं मनुं प्राञ्जलय: प्रणेमु: ॥ ३९ ॥
व्युपाश्रितं गिरिशं योगकक्षाम् ।
सलोकपाला मुनयो मनूनाम्
आद्यं मनुं प्राञ्जलय: प्रणेमु: ॥ ३९ ॥
Стих
там̇ брахма-нирва̄н̣а-сама̄дхим а̄шритам̇
вюпа̄шритам̇ гиришам̇ йога-какш̣а̄м
са-лока-па̄ла̄ мунайо манӯна̄м
а̄дям̇ манум̇ пра̄н̃джалаях̣ пран̣емух̣
вюпа̄шритам̇ гиришам̇ йога-какш̣а̄м
са-лока-па̄ла̄ мунайо манӯна̄м
а̄дям̇ манум̇ пра̄н̃джалаях̣ пран̣емух̣
Дума по дума
там — него (Шива); брахма-нирва̄н̣а — в брахма̄нанда; сама̄дхим — в транс; а̄шритам — потънал; вюпа̄шритам — облегнат на; гиришам — Шива; йога-какш̣а̄м — с ляво коляно, покрито от здраво пристегнат плат; са-лока-па̄ла̄х̣ — заедно с полубоговете (предвождани от Индра); мунаях̣ — мъдреците; манӯна̄м — сред всички мислители; а̄дям — главният; манум — мислител; пра̄н̃джалаях̣ — с допрени длани; пран̣емух̣ — дълбоко се поклониха в израз на почит.
Превод
Молитвено допрели длани, всички мъдреци и полубогове, предвождани лично от Индра, в израз на почит отдадоха най-дълбоките си поклони на Шива, главния сред мъдреците, който бе облечен в шафранени дрехи и седеше потънал в дълбок транс.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата брахма̄нанда. Смисълът на думата брахма̄нанда, или брахма-нирва̄н̣а, е обяснен от Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Човек се намира в брахма̄нанда, когато е погълнат от мисли за адхокш̣аджа, Върховния Бог, който е недостъпен за сетивното възприятие на материалистите.
Битието, името, формата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност са непостижими, защото Върховният Бог е трансцендентален и не се вмества в тесните рамки на материалните концепции. Тъй като не са в състояние да си представят или да разберат Върховната Божествена Личност, материалистите смятат, че Богът е мъртъв, ала на практика Той винаги съществува в своята сач-чид-а̄нада-виграха, във вечната си форма. Постоянната медитация върху формата на Бога се нарича сама̄дхи, т.е. екстаз или транс. Думата сама̄дхи по-специално значи „съсредоточеност на вниманието“, следователно този, който постоянно медитира върху Божествената Личност, е в постоянен транс и винаги се наслаждава на брахма-нирва̄н̣а, или брахма̄нанда. Шива се намирал точно в такова състояние, затова тук се казва, че бил потънал в брахма̄нанда.
Друга дума, на която трябва да обърнем внимание, е думата йога-какш̣а̄м. Йога-какш̣а̄м е медитативна поза, при която лявото бедро е покрито от здраво пристегнатата шафранена дреха. Важни са и думите манӯна̄м а̄дям, с които се назовава човекът философ, т.е. мислителят, мъдрецът. Такъв човек се нарича ману. В тази строфа се казва, че Шива е главният сред всички мислители. Това, разбира се, не означава, че Шива се занимава с безплодно умозрително философстване; както се каза в предишните стихове, той постоянно мисли как да помогне на демоните да се измъкнат от плена на жалкото си съществуване. Казва се, че по времето на Бог Чайтаня Сада̄шива се въплътил в образа на Адвайта Прабху, чиято главна тревога била, как да издигне падналите души до преданото служене за Бог Кр̣ш̣н̣а. Виждайки, че хората са погълнати от безсмислени дейности, които ги приковават към материалното съществуване, Шива в облика си на Адвайта призовавал Върховния Бог да се появи като Бог Чайтаня и да дойде на Земята, за да спаси тези заблудени души. Всъщност Бог Чайтаня се появил в отговор на молбата на Адвайта. Със същата цел Шива е основал своя сампрада̄я, известна под името Рудра-сампрада̄я. Той винаги мисли за освобождението на падналите души, както виждаме от живота на Адвайта Прабху.