Шрӣмад Бха̄гаватам 4.6.30

वनकुञ्जरसङ्घृष्टहरिचन्दनवायुना ।
अधि पुण्यजनस्त्रीणां मुहुरुन्मथयन्मन: ॥ ३० ॥
вана-кун̃джара-сан̇гхр̣ш̣т̣а-
харичандана-ва̄юна̄
адхи пун̣яджана-стрӣн̣а̄м̇
мухур унматхаян манах̣

Дума по дума

вана-кун̃джараот дивите слонове; сан̇гхр̣ш̣т̣атъркаха се в; харичанданасандаловите дървета; ва̄юна̄от ветреца; адхиоще повече; пун̣яджана-стрӣн̣а̄мна съпругите на Якш̣ите; мухух̣отново и отново; унматхаятвъзбуждащ; манах̣умовете.

Превод

Природните красоти вълнуваха горските слонове, които бродеха на стада из сандаловата гора, а лекият полъх на вятъра пробуждаше у девойките желание за любовни наслади.

Пояснение

Когато материалистът се озове на някое прекрасно място в материалния свят, у него веднага се събуждат полови желания. Така е не само на земята, а навсякъде в материалната вселена – дори обитателите на висшите планетни системи притежават подобна склонност. В духовния свят обаче същата атмосфера оказва напълно различно влияние върху живите същества. Там жените са стотици и хиляди пъти по-красиви от тези в материалния свят, а обстановката, сред която живеят, не може дори да се сравнява с условията в материалния свят. И въпреки това, независимо от предразполагащата към наслаждения атмосфера, обитателите на Вайкун̣т̣ха остават спокойни, защото там, в духовния свят, одухотворените умове на всички са изцяло погълнати от духовните звуци на химните за величието на Бога. Това носи на обитателите на духовния свят такава наслада, че всички останали наслаждения, дори сексуалното, което е най-висшето наслаждение в материалния свят, губят смисъл. С други думи, въпреки благоприятните условия, у живите същества в света на Вайкун̣т̣ха не възниква желание за любовни наслади. Както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – обитателите на Вайкун̣т̣ха са толкова извисени духовно, че пред лицето на висшите им духовни преживявания плътските наслади губят всякаква привлекателност.