Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.54

हंसावहं च त्वं चार्य सखायौ मानसायनौ ।
अभूतामन्तरा वौक: सहस्रपरिवत्सरान् ॥ ५४ ॥
хам̇са̄в ахам̇ ча твам̇ ча̄ря
сакха̄яу ма̄наса̄янау
абхӯта̄м антара̄ вауках̣
сахасра-париватсара̄н

Дума по дума

хам̇саудва лебеда; ахамаз; чаи; твамти; часъщо; а̄ряо, велика душа; сакха̄яуприятели; ма̄наса-аянаузаедно в езерото Ма̄наса; абхӯта̄мстанахме; антара̄разделени; ва̄наистина; оках̣от родния ни дом; сахасрахиляди; паринаред; ватсара̄нгодини.

Превод

Добра ми приятелко, двамата с тебе сме като два лебеда. Ние живеем в едно и също сърце, сякаш плуваме заедно в езерото Ма̄наса. Но макар че сме заедно от хиляди години, ние сме далече от нашия истински дом.

Пояснение

Родният дом на живото същество и на Върховната Божествена Личност е духовният свят. В духовното царство Богът и живите същества живеят в мир и съгласие. Там живото същество постоянно служи на Бога, затова съществуването и на двамата е пълно с блаженство. Когато у живото същество възникне желанието да се наслаждава отделно от Бога, то пада в материалния свят. Но дори и тогава Богът не го изоставя, а неотлъчно го следва, приел образа на Свръхдушата, неговия най-близък приятел. Понеже се е лишило от памет, живото същество не знае, че в облика си на Свръхдуша Върховният Бог е винаги с него. Така то остава обусловено милениум след милениум. Въпреки че Богът го следва навсякъде като верен приятел, живото същество не го разпознава, защото е потънало в забравата на материалното съществуване.