Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.5
Деванагари
तस्यां प्रपीड्यमानायामभिमानी पुरञ्जन: ।
अवापोरुविधांस्तापान् कुटुम्बी ममताकुल: ॥ ५ ॥
अवापोरुविधांस्तापान् कुटुम्बी ममताकुल: ॥ ५ ॥
Стих
тася̄м̇ прапӣд̣яма̄на̄я̄м
абхима̄нӣ пуран̃джанах̣
ава̄пору-видха̄м̇с та̄па̄н
кут̣умбӣ мамата̄кулах̣
абхима̄нӣ пуран̃джанах̣
ава̄пору-видха̄м̇с та̄па̄н
кут̣умбӣ мамата̄кулах̣
Дума по дума
Превод
Когато градът на Пуран̃джана беше нападнат от Ка̄лаканя̄ и от воините на Явана-ра̄джа, царят изпадна в много трудно положение заради силната привързаност, която изпитваше към семейството си.
Пояснение
Когато говорим за тялото, имаме предвид както грубото физическо тяло с различните му части, така и ума, интелигентността и егото. Със старостта, поразени от болести, западат и грубото, и финото тяло. Тогава душата, собственикът на тялото, горчиво съжалява, че не може пълноценно да използва полето на дейността. В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано, че живото същество е собственик на тялото (кш̣етра-гя), а самото тяло е поле на неговата дейност (кш̣етра). Когато едно поле е обрасло с тръни и плевели, собственикът му вижда голям зор да го обработи. Подобно е положението на душата, когато, поразено от болест, тялото се превърне в бреме за нея. А тревогите и общото отслабване на функциите на целия организъм правят това бреме още по-тежко.