Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.7

नारद उवाच
भो भो: प्रजापते राजन् पशून् पश्य
त्वयाध्वरे ।
संज्ञापिताञ्जीवसङ्घान्निर्घृणेन सहस्रश: ॥ ७ ॥
на̄рада ува̄ча
бхо бхох̣ праджа̄пате ра̄джан
пашӯн пашя твая̄дхваре
сам̇гя̄пита̄н̃ джӣва-сан̇гха̄н
ниргхр̣н̣ена сахасрашах̣

Дума по дума

на̄радах̣ ува̄чавеликият мъдрец На̄рада отвърна; бхох̣ бхох̣привет; праджа̄-патео, господарю на поданиците; ра̄джано, царю; пашӯнживотни; пашямоля те, погледни; твая̄от тебе; адхварев жертвоприношението; сам̇гя̄пита̄нубити; джӣва-сан̇гха̄нгрупи животни; ниргхр̣н̣енабезмилостно; сахасрашах̣хиляди.

Превод

Великият мъдрец На̄рада каза: О, господарю на поданиците, царю честити, виж в небето всички животни, които безмилостно си убил на жертвената арена.

Пояснение

Жертвоприношенията на животни са препоръчани във Ведите и затова са част от почти всички религиозни ритуали и обреди. Но човек не трябва да се задоволява с едното жертване на животни според указанията на Ведите. Той трябва да се издигне над формалните церемонии и да се опита да разбере истинската цел на живота. На̄рада Муни искал да обясни на царя крайната цел на живота и да пробуди в сърцето му дух на отреченост. Знанието и отречеността (гя̄на-ваира̄гя) са висшата цел на човешкото съществуване. Ако не притежава знание, човек не може да се откъсне от материалното наслаждение, а докато не се откъсне от материалното наслаждение, не може да напредва по духовния път. В най-честия случай кармӣте са заети да удовлетворяват собствените си сетива и в името на това са готови на всякакви грехове. Един такъв грях е заколението на животни. Ето защо чрез мистичните си способности На̄рада Муни показал на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат всички мъртви животни, които царят бил убил на жертвената арена.