Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.57-61
Деванагари
क्वचित्पिबन्त्यां पिबति मदिरां मदविह्वल: ।
अश्नन्त्यां क्वचिदश्नाति जक्षत्यां सह जक्षिति ॥ ५७ ॥
क्वचिद्गायति गायन्त्यां रुदत्यां रुदति क्वचित् ।
क्वचिद्धसन्त्यां हसति जल्पन्त्यामनु जल्पति ॥ ५८ ॥
क्वचिद्धावति धावन्त्यां तिष्ठन्त्यामनु तिष्ठति ।
अनु शेते शयानायामन्वास्ते क्वचिदासतीम् ॥ ५९ ॥
क्वचिच्छृणोति शृण्वन्त्यां पश्यन्त्यामनु पश्यति ।
क्वचिज्जिघ्रति जिघ्रन्त्यां स्पृशन्त्यां स्पृशति क्वचित् ॥ ६० ॥
क्वचिच्च शोचतीं जायामनुशोचति दीनवत् ।
अनु हृष्यति हृष्यन्त्यां मुदितामनु मोदते ॥ ६१ ॥
अश्नन्त्यां क्वचिदश्नाति जक्षत्यां सह जक्षिति ॥ ५७ ॥
क्वचिद्गायति गायन्त्यां रुदत्यां रुदति क्वचित् ।
क्वचिद्धसन्त्यां हसति जल्पन्त्यामनु जल्पति ॥ ५८ ॥
क्वचिद्धावति धावन्त्यां तिष्ठन्त्यामनु तिष्ठति ।
अनु शेते शयानायामन्वास्ते क्वचिदासतीम् ॥ ५९ ॥
क्वचिच्छृणोति शृण्वन्त्यां पश्यन्त्यामनु पश्यति ।
क्वचिज्जिघ्रति जिघ्रन्त्यां स्पृशन्त्यां स्पृशति क्वचित् ॥ ६० ॥
क्वचिच्च शोचतीं जायामनुशोचति दीनवत् ।
अनु हृष्यति हृष्यन्त्यां मुदितामनु मोदते ॥ ६१ ॥
Стих
квачит пибантя̄м̇ пибати
мадира̄м̇ мада-вихвалах̣
ашнантя̄м̇ квачид ашна̄ти
джакш̣атя̄м̇ саха джакш̣ити
мадира̄м̇ мада-вихвалах̣
ашнантя̄м̇ квачид ашна̄ти
джакш̣атя̄м̇ саха джакш̣ити
квачид га̄яти га̄янтя̄м̇
рудатя̄м̇ рудати квачит
квачид дхасантя̄м̇ хасати
джалпантя̄м ану джалпати
рудатя̄м̇ рудати квачит
квачид дхасантя̄м̇ хасати
джалпантя̄м ану джалпати
квачид дха̄вати дха̄вантя̄м̇
тиш̣т̣хантя̄м ану тиш̣т̣хати
ану шете шая̄на̄я̄м
анва̄сте квачид а̄сатӣм
тиш̣т̣хантя̄м ану тиш̣т̣хати
ану шете шая̄на̄я̄м
анва̄сте квачид а̄сатӣм
квачич чхр̣н̣оти шр̣н̣вантя̄м̇
пашянтя̄м ану пашяти
квачидж джигхрати джигхрантя̄м̇
спр̣ш̣антя̄м̇ спр̣ш̣ати квачит
пашянтя̄м ану пашяти
квачидж джигхрати джигхрантя̄м̇
спр̣ш̣антя̄м̇ спр̣ш̣ати квачит
квачич ча шочатӣм̇ джа̄я̄м
ану шочати дӣнават
ану хр̣ш̣яти хр̣ш̣янтя̄м̇
мудита̄м ану модате
ану шочати дӣнават
ану хр̣ш̣яти хр̣ш̣янтя̄м̇
мудита̄м ану модате
Дума по дума
квачит — понякога; пибантя̄м — докато пиеше; пибати — той пиеше; мадира̄м — алкохол; мада-вихвалах̣ — опиянен; ашнантя̄м — докато тя ядеше; квачит — понякога; ашна̄ти — той ядеше; джакш̣атя̄м — докато тя дъвчеше; саха — с нея; джакш̣ити — той дъвчеше; квачит — понякога; га̄яти — той пееше; га̄янтя̄м — докато съпругата му пееше; рудатя̄м — когато съпругата плачеше; рудати — той също плачеше; квачит — понякога; квачит — понякога; хасантя̄м — докато тя се смееше; хасати — той също се смееше; джалпантя̄м — докато тя приказваше; ану — следвайки я; джалпати — той също приказваше; квачит — понякога; дха̄вати — той вървеше; дха̄вантя̄м — докато тя вървеше; тишт̣хантя̄м — докато стоеше мълчаливо; ану — следвайки я; тиш̣т̣хати — той стоеше; ану — следвайки я; шете — той лягаше; шая̄на̄я̄м — когато тя си лягаше в леглото; ану — следвайки я; а̄сте — той също седеше; квачит — понякога; а̄сатӣм — докато тя седеше; квачит — понякога; шр̣н̣оти — той слушаше; шр̣н̣вантя̄м — докато тя слушаше; пашянтя̄м — докато гледаше нещо; ану — следвайки я; пашяти — той гледаше; квачит — понякога; джигхрати — той помирисваше; джигхрантя̄м — докато съпругата му помирисваше; спр̣ш̣антя̄м — докато съпругата му докосваше; спр̣ш̣ати — той също докосваше; квачит — по това време; квачит ча — понякога също; шочатӣм — докато тя скърбеше; джа̄я̄м — съпругата му; ану — като я следваше; шочати — той също скърбеше; дӣна-ват — като нещастен човек; ану — следвайки я; хр̣ш̣яти — той се наслаждаваше; хр̣ш̣янтя̄м — когато тя се наслаждаваше; мудита̄м — когато тя беше доволна; ану — следвайки я; модате — той чувстваше задоволство.
Превод
Когато царицата пиеше вино, цар Пуран̃джана също пиеше. Когато тя обядваше, и той обядваше, когато тя дъвчеше, и той дъвчеше заедно с нея. Когато царицата пееше, и цар Пуран̃джана пееше. Когато тя плачеше, и той плачеше, а когато тя се смееше, и царят се смееше. Когато царицата бъбреше, и той бъбреше с нея, а когато тя се разхождаше, царят вървеше след нея. Когато царицата стоеше мълчаливо, и той стоеше така, когато тя си лягаше, и той си лягаше с нея. Когато царицата сядаше, и цар Пуран̃джана сядаше, когато царицата слушаше нещо, и царят започваше да го слуша. Когато царицата гледаше нещо, и цар Пуран̃джана насочваше поглед натам, и когато тя помиришеше нещо, и царят го помирисваше. Когато тя се докосваше до нещо, и цар Пуран̃джана го докосваше, а когато скъпата му царица скърбеше, горкият цар и той трябваше да скърби. По такъв начин, когато царицата беше радостна, и той чувстваше радост, и когато тя беше доволна, и той изпитваше задоволство.
Пояснение
Душата се намира в ума, а умът се управлява от интелигентността. Живото същество вътре в сърцето се подчинява на интелигентността. В тази строфа царицата е олицетворение на интелигентността. Намирайки се във властта на ума, душата следва материалната интелигентност досущ както царят следвал царицата си. Следователно причина за робството на живото същество е материалната му интелигентност. За да се избави от това робство, то трябва възстанови духовната си интелигентност.
От разказите за живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а узнаваме, че този велик цар първо съсредоточил ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Така той пречистил интелигентността си. Но Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а използвал и другите си сетива в служба на Бога. С очите си гледал мӯртите в храма, украсени с цветя, с обонянието си вдъхвал аромата на тези цветя, а с краката си отивал в храма на Бога. С ръцете си той чистел храма, ушите си използвал, за да слуша за Кр̣ш̣н̣а, а с езика си царят говорел за Кр̣ш̣н̣а или ядял праса̄д – храна, предложена на мӯртите. Материалистите, които са изцяло във властта на материалната интелигентност, не могат да извършват подобни дейности. Така, съзнателно или неволно, те се подчиняват на внушенията на материалната интелигентност. За това ще стане дума в следващата строфа.