Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.62

Важно значение в тази строфа има думата випралабдхах̣. ви значи „особено много“, а думата пралабдха – „пленен“. Просто за да удовлетвори желанията си, царят се оженил за девойката и така бил изигран от материалната енергия. Макар да не желаел това, той бил като дресирано животно в ръцете на материалната интелигентност. Царят танцувал според желанията на царицата, както маймуната танцува по заповед на господаря си. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) се казва: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣ – пред този, който общува със свята личност, с предан на Бога, се открива пътят към освобождението. Но ако човек общува с жени или с хора, прекалено привързани към жените, той си разчиства път към материалното робство.

С две думи, за да напредва духовно, човек трябва да се откаже от общуването с жени. Това е смисълът на сання̄са, живота в отречение от света. Но преди да приеме сання̄са, т.е. преди напълно да се откаже от материалния свят, човек трябва да се научи да се въздържа от непозволен секс. Всъщност между позволения и непозволения секс няма особена разлика, просто непозволеният секс все повече и повече поробва човека. А този, който води само позволен, регулиран полов живот, с течение на времето може напълно да се откаже от секса и от общуването с жени. Тогава той много лесно ще напредва към духовното съвършенство.

В тази глава На̄рада Муни показва как човек може изцяло да се зароби, като общува с обичната си съпруга. Влечението, което човек изпитва към жена си, е всъщност влечение към материалните гун̣и. Който изпитва влечение към гун̣ата на невежеството, се намира на най-ниската степен на духовно развитие. В по-добро положение е оня, който е привлечен от гун̣ата на доброто. Често виждаме, че хората на равнището на материалното добро изпитват влечение към натрупването на знания. Това, разбира се, е преимущество, защото знанието предразполага към предано служене. Човек не може да напредва в преданото служене, докато не се издигне до знанието, до равнището брахма-бхӯта. Както Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.

Притежаването на знание е огромно предимство, защото знанието е средството, чрез което човек може да стигне до етапа на преданото служене. Но ако някой се заеме непосредствено с предано служене, той получава знание, без да полага нарочни усилия за това. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.7) е казано:

Преданото служене само по себе си открива пред човека знанието за материалното битие. Този, който е достатъчно умен, веднага се отърсва от привързаностите към т. нар. общество, семейство, любими и прочее. Докато сме привързани към обществото, семейството и любовта от материалния свят, не може да имаме знание, нито пък да отдаваме предано служене. Но когато човек се заеме непосредствено с предано служене, той постига и знание, и непривързаност. Така той достига крайната цел на живота.