Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.55

Според Ведите душата се намира в сърцето. Хр̣дй аям а̄тма̄ пратиш̣т̣хитах̣ – душата се намира в сърцето. Но когато е обусловена от материята, душата е забулена от трите материални гун̣и – добро, страст и невежество, – които въздействат върху сърцето. Например, когато е под влияние на доброто, човек е щастлив; когато е под влияние на страстта, постига удоволствие чрез сетивното наслаждение; а когато е под влияние на невежеството, се чувства объркан. Това са дейности на ума, протичащи на равнището на мисленето, усещането и желаенето.

Когато живото същество е заобиколено от съпруга, деца и дом, то действа на ментално равнище. Понякога е щастливо и удовлетворено, друг път е недоволно и объркано. Състоянието на обърканост се нарича моха, илюзия. Под илюзията, създавана от идеята за общество, приятелство, любов, национална идентичност и семейни традиции живото същество си мисли, че тези неща го закрилят. То не знае, че след смъртта неминуемо ще попадне в ръцете на непобедимата материална природа, която в зависимост от дейностите му в настоящето ще го принуди да се въплъти в определен вид тяло. И това тяло може дори да не е човешко. Следователно чувството на сигурност, което живото същество изпитва, окръжено от общество, приятели и семейство, е просто илюзия. Всички живи същества, затворени в различни материални тела, са във властта на илюзията, създавана от сегашните им дейности в търсене на сетивни наслади. Така те забравят истинския си дълг – да се върнат вкъщи, обратно при Бога.

Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, е във властта на илюзията. Привидното щастие и удоволствие, изпитвани от материални неща, също са илюзорни. Нито обществото, нито приятелството и любовта, нито нещо друго може да спаси човека от натиска на външната енергия – от раждането, смъртта, болестите и старостта. Невероятно трудно е да бъде изтръгнато дори едно-единствено живо същество от тази илюзия. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. С други думи, докато не се предаде напълно в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, човек не може да се освободи от властта на трите гун̣и на материалната природа.