Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.47

खद्योताविर्मुखी च प्राग्द्वारावेकत्र निर्मिते ।
विभ्राजितं जनपदं याति ताभ्यां द्युमत्सख: ॥ ४७ ॥
кхадьота̄вирмукхӣ ча пра̄г
два̄ра̄в екатра нирмите
вибхра̄джитам̇ джанападам̇
я̄ти та̄бхя̄м̇ дюмат-сакхах̣

Дума по дума

кхадьота̄на име Кхадьота̄; а̄вирмукхӣна име А̄вирмукхӣ; часъщо; пра̄кна изток; два̄раудве порти; екатрана едно място; нирмитебяха издигнати; вибхра̄джитамна име Вибхра̄джита; джана-падамград; я̄тиходеше; та̄бхя̄мпрез тях; дюматна име Дюма̄н; сакхах̣с приятеля си.

Превод

Двете порти, наречени Кхадьота̄ и А̄вирмукхӣ, водеха на изток, но бяха издигнати на едно и също място. През тези врати царят отиваше в град Вибхра̄джита, съпровождан от приятеля си Дюма̄н.

Пояснение

Имената Кхадьота̄ и А̄вирмукхӣ значат „светулка“ и „факел“. Това, което се има предвид, е че зрението на лявото око е по-слабо от зрението на дясното. Макар че двете очи са разположени на едно място, едното от тях вижда по-добре от другото. Царят, т.е. живото същество, използва тези две порти, за да може да вижда, но той не може да види нищо, ако не е съпровождан от приятеля си Дюма̄н. Този приятел е слънцето. Двете очи са разположени на едно място, но без слънчевата светлина не могат да виждат. Вибхра̄джитам̇ джанападам. Когато човек иска да огледа нещо много внимателно (вибхра̄джитам), той трябва да го гледа с двете си очи и с помощта на своя приятел, слънчевата светлина. Всеки е цар в своето тяло, защото може да използва различните му врати така, както желае. Но макар и много да се гордее със способността си да чува и вижда, човек все пак зависи от помощта на природата.