Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.19

नानारण्यमृगव्रातैरनाबाधे मुनिव्रतै: ।
आहूतं मन्यते पान्थो यत्र कोकिलकूजितै: ॥ १९ ॥
на̄на̄ран̣я-мр̣га-вра̄таир
ана̄ба̄дхе муни-вратаих̣
а̄хӯтам̇ маняте па̄нтхо
ятра кокила-кӯджитаих̣

Дума по дума

на̄на̄различни; аран̣ягора; мр̣гаживотни; вра̄таих̣с групи; ана̄ба̄дхепо отношение на ненасилието; муни-вратаих̣като великите мъдреци; а̄хӯтамкато че ли приканван; манятемисли; па̄нтхах̣пътник; ятракъдето; кокилана кукувиците; кӯджитаих̣от кукането.

Превод

В царящата атмосфера дори горските зверове, подобно на велики мъдреци, бяха станали беззлобни и кротки, затова не нападаха никого. Всичко наоколо се огласяше от кукането на кукувиците. Цялата обстановка приканваше случайния минувач да се отбие и да отпочине в тази прекрасна градина.

Пояснение

Мирният семеен живот със съпругата и децата е сравнен със спокойствието на гората, а децата са оприличени на кротки животни. Друг път обаче жената и децата биват наричани сваджана̄кхя-дасю – крадци под маската на роднини. Мъжът работи ден и нощ, за да спечели за прехраната, а накрая жена му и децата му го ограбват точно както горските разбойници нападат пътника и му обират парите. Чуруликането на домашните обаче е като кукане на кукувици, огласящо градината на семейния живот. Привлечен от тази атмосфера, мъжът, който блажено пътува из дебрите на семейното съществуване, с цената на всичко иска да остане с домашните си.