Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.17

Тялото е голям град и е необходимо в него да има паркове, езера и други места за отдих и развлечение. В тази строфа се загатва за ония части на тялото, които възбуждат половото влечение. Тялото има полови органи и затова, независимо дали е мъжко или женско, щом достигне определена възраст, в него се пробужда половият инстинкт. Детето не изпитва сексуална възбуда при вида на красива жена. То има полови органи, но докато не достигне полова зрялост, не изпитва сексуални желания. Условията, които стимулират половата възбуда, тук са сравнени с градина или хубав безлюден парк. Когато някой види индивид от противния пол, у него спонтанно се надига желанието за полова близост. Мъж, който не изпитва желание за полов контакт, когато види жена на уединено място, е брахмача̄рӣ. Но почти никой не е способен на това. Половият инстинкт е толкова силен, че човек изпитва полова възбуда дори само като гледа жена, като я докосва, като разговаря или се среща с нея и дори като мисли за нея, т.е. когато общува с нея по неосезаем начин. Ето защо на сання̄сӣте и брахмача̄рӣте е забранено да общуват с жени, особено насаме. Ша̄стрите отсъждат, че човек не бива да остава с жена насаме, дори тя да е собствената му майка, съпруга или дъщеря. Половият инстинкт е толкова силен, че в подобни обстоятелства дори мъдрият би могъл да стане негова жертва. Как тогава младият мъж ще запази самообладание и спокойствие, когато в някоя цъфтяща градина срещне хубава млада жена?