Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.72

Виш̣н̣у създал Брахма̄, а Брахма̄ на свой ред създал Шива, Бхр̣гу Муни и останалите велики мъдреци – Марӣчи, А̄трея, Васиш̣т̣ха и т.н. Всички те имали за задача да създадат поколение, за да заселят вселената. В началото на творението нямало много живи същества, затова Виш̣н̣у заръчал на Брахма̄ да довърши процеса на сътворението. Тогава Брахма̄ създал хиляди полубогове и мъдреци, които трябвало да продължат започнатото от него дело. Същевременно той дал на всичките си синове и ученици наставления под формата на молитвите, повторени тука от Шива. Материалното творение означава материални обвързаности, но човек може да се освободи от тези обвързаности, ако винаги помни отношенията си с Бога, описани в тези молитви на Шива. По този начин той винаги ще остане свързан с Върховната Божествена Личност и въпреки дейностите си в материалния свят няма да се отклони от пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички в материалния свят изпълняват определени задължения, предписани от варн̣а̄шрама дхарма. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите, шӯдрите и всички останали извършват отредените за тях дейности, но ако човек помни кой е най-важният му дълг – винаги да запази връзката си с Върховната Божествена Личност, – всичките му дейности ще бъдат успешни. Ако човек следва правилата и предписанията на варн̣а̄шрама дхарма, действайки в ролята на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вашия или шӯдра, но не помни вечните си отношения с Бога, всичките му дейности и занимания са напразно загубено време. За това се говори в Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):

И така, изпълнението на професионалните ни задължения не е препятствие за нашата дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Просто трябва да отдаваме предано служене според метода на шраван̣ам̇ кӣртанам – да слушаме за Бога, да го възпяваме и да го помним. Не е нужно да изоставяме досегашните си занимания и професия. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (18.46):

„Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения“.

И така, човек може да продължи да упражнява професията си и ако едновременно с това се покланя на Върховната Божествена Личност според наставленията на Шива, той ще постигне съвършенството на живота. Свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.13). Трябва да продължим да изпълняваме дълга, който ни е отреден, и ако с изпълнението му се опитваме да удовлетворим Върховната Божествена Личност, тогава животът ни е съвършен.