Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.70
Деванагари
तमेवात्मानमात्मस्थं सर्वभूतेष्ववस्थितम् ।
पूजयध्वं गृणन्तश्च ध्यायन्तश्चासकृद्धरिम् ॥ ७० ॥
पूजयध्वं गृणन्तश्च ध्यायन्तश्चासकृद्धरिम् ॥ ७० ॥
Стих
там ева̄тма̄нам а̄тма-стхам̇
сарва-бхӯтеш̣в авастхитам
пӯджаядхвам̇ гр̣н̣анташ ча
дхя̄янташ ча̄сакр̣д дхарим
сарва-бхӯтеш̣в авастхитам
пӯджаядхвам̇ гр̣н̣анташ ча
дхя̄янташ ча̄сакр̣д дхарим
Дума по дума
там — на него; ева — несъмнено; а̄тма̄нам — Върховната Душа; а̄тма-стхам — в сърцата ви; сарва — всички; бхӯтеш̣у — във всяко живо същество; авастхитам — разположен; пӯджаядхвам — покланяйте му се; гр̣н̣антах̣ ча — винаги възпявайки; дхя̄янтах̣ ча — винаги мислете за него; асакр̣т — непрекъснато; харим — на Върховната Божествена Личност.
Превод
И така, царски синове, Върховната Божествена Личност, Хари, се намира във всяко сърце. Богът е и във вашите сърца. Затова възпявайте величието му и винаги мислете за него.
Пояснение
В тази строфа е важна думата асакр̣т, която значи не няколко минути, а непрекъснато. Точно на това ни учи Бог Чайтаня Маха̄прабху в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – „Човек трябва да възпява святото име на Бога непрекъснато“. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние апелираме към преданите да повтарят поне по шестнайсет кръга от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а всеки ден. Всъщност човек трябва да повтаря святото име ден и нощ, както Т̣ха̄кура Харида̄са, който всеки ден повтарял святите имена по триста хиляди пъти. Той не правел нищо друго. Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ и останалите Госва̄мӣ също повтаряли мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а по много пъти и всеки ден отдавали точно определен брой поклони. В молитвата си към шестимата Госва̄мӣ (Ш̣ад̣-госва̄мй аш̣т̣ака) Шрӣнива̄са̄ча̄ря пише: сан̇кхя̄-пӯрвака-на̄ма-га̄на-натибхих̣ ка̄ла̄васа̄нӣ-кр̣тау. Думата сан̇кхя̄-пӯрвака значи „изпълнявайки точно определен брой“. Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ не само повтарял святото име на Бога непрекъснато, но и всеки ден отдавал на Бога огромен брой поклони.
Принцовете се готвели да се подложат на суров аскетизъм, с което да почетат Върховната Божествена Личност, затова Шива ги посъветвал непрекъснато да възпяват Върховния Бог и да мислят за него. Важен е фактът, че Шива изговорил тези молитви така, както ги бил научил от своя баща (Брахма̄). На свой ред Шива също проповядвал на царските синове, следвайки принципите на парампара̄. Човек трябва не само да изпълнява наставленията, които е чул от духовния си учител, но и да предава това знание на собствените си ученици.
Думите а̄тма̄нам и а̄тма-стхам̇ сарва-бхӯтеш̣в авастхитам също заслужават внимание. Божествената Личност е източник на всички живи същества. Тъй като живите същества са неразделни частици от Бога, Той е техен баща. Човек може много лесно да открие Върховния Бог в сърцето си – Той се намира в сърцето на всекиго. От тази строфа се вижда, че процесът на поклонение на Върховния Бог е изключително лесен и във всяко отношение съвършен, защото независимо къде и в какви обстоятелства се намира, всеки човек може да повтаря святите имена на Бога. А повтарянето и слушането на тези имена само по себе си е медитация.