Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.52

В тази строфа Шива представя авторитетно описание на Бога. Той иска да види лотосовите му нозе. Когато преданият иска да види трансценденталния образ на Бога, той започва медитацията си от стъпалата му. Шрӣмад Бха̄гаватам е смятан за трансцендентално звуково изображение на Бога и дванайсетте му песни са символ на различни части от трансценденталното тяло на Бога. Първа и Втора Песен са двете лотосови стъпала на Върховния. Ето защо Шива препоръчва човек да насочи погледа си най-напред към лотосовите нозе на Бога. Това означава, че който се отнася сериозно към Шрӣмад Бха̄гаватам, първо трябва задълбочено да овладее Първа и Втора Песен.

Красотата на лотосовите нозе на Бога е сравнена с листенцата на лотоса, който цъфти есен. Според природния закон есенно време калните, мътни води на реките и езерата се избистрят и стават кристални. Тогава лотосите в езерата цъфтят с ярки цветове и са рядко красиви. Лотосовите нозе на Бога са сравнени с лотосовия цвят, а ноктите на краката му – с листенцата на лотоса. В Брахма сам̇хита̄ също е казано, че ноктите на Бога излъчват ярко сияние: а̄нанда-чинмая-сад-уджджвала-виграхася. Всяка част от трансценденталното тяло на Бога е изпълнена с а̄нанда-чинмая-сад-уджджвала, затова всички негови крайници блестят с вечно сияние. Както слънцето разпръсква мрака на материалния свят, така сиянието, което се излъчва от тялото на Бога, тозчас прогонва мрака от сърцето на обусловената душа. С други думи, всеки, който иска да разбере трансценденталната наука и да види трансценденталния образ на Върховния Бог, трябва най-напред да насочи поглед към лотосовите му нозе, като изучава Първа и Втора Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато човек съзерцава лотосовите нозе на Върховния, всички съмнения и страхове в сърцето му изчезват.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че за да може да постигне духовно съвършенство, човек трябва да се освободи от страха. Абхаям̇ саттва-сам̇шуддхих̣ (Бхагавад-гӣта̄, 16.1). Страхът се ражда от материалните обвързаности. Това е казано и в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37): бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът е породен от телесната концепция за света. Докато човек е погълнат от мисълта, че е материалното тяло, той ще изпитва страх, но щом се освободи от тази материална представа, веднага постига брахма-бхӯта, себепознание, и се отърсва от всяка боязън. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ (Бхагавад-гӣта̄, 18.54). Ако не се освободи от страха, човек не може да бъде щастлив. Бхактите (преданите) не се боят от нищо и винаги са щастливи, защото денонощно са погълнати от служене в лотосовите нозе на Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) е казано още:

Като следва процеса на бхагавад-бхакти йога, човек се освобождава от страховете и става щастлив. А само който е щастлив и безстрашен, може да разбере науката за Върховния. Бхагават-таттва-вигя̄нам̇ мукта-сан̇гася джа̄яте. В този стих се говори за личностите, които напълно са се отърсили от страха, царящ в материалния свят. Само те могат реално да осъзнаят трансценденталната природа на формата на Бога. Затова Шива съветва всички да следват процеса на бхагавад-бхакти йога. Както ще стане ясно от следващите текстове, така човек може да постигне истинско освобождение и да се наслаждава на духовно блаженство.

В ша̄стрите откриваме и следното:

Богът е върховният духовен учител на всички живи създания, затова неговият истински представител също е духовен учител. Богът просветлява предания отвътре, като озарява сърцето му със сиянието от ноктите на лотосовите си нозе, а неговият представител, духовният учител, дава знание на предания, като действа отвън. Само който мисли за лотосовите нозе на Върховния и неотстъпно следва наставленията на духовния си учител, може да се развива духовно и да разбере знанието на Ведите.

Така Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23) провъзгласяват, че на този, който има твърда вяра в лотосовите нозе на Бога и в духовния си учител, се открива истинският смисъл на ведическото знание.