Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.18

Във Ведите е казано, че Богът, Върховната Личност, е източник на материалната енергия. Затова понякога Той е наричан ма̄я̄-мая – Върховната Личност, която осъществява забавленията си чрез своята енергия, наречена материална енергия. Джӣвата, индивидуалното живо същество, става пленник на материалната енергия по висшата воля на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) четем:

Ӣшвара, Върховният Бог, се намира в сърцата на всички обусловени души и по неговата висша воля живото същество, индивидуалната душа, получава възможност да господства над материалната природа, докато пребивава в различни материални тела. Тези тела се наричат янтра, подвижни машини, създадени от съвкупната материална енергия (ма̄я̄). Въпреки че и живото същество (джӣва), и Богът се намират в царството на материалната енергия, Богът направлява пътуванията на джӣвата, като чрез материалната енергия ѝ дава различни тела. По този начин живото същество странства из вселените, въплътено в различни материални тела, и жънейки плодовете на своите дейности, попада в различни условия.

Когато благодарение на духовното си знание (гя̄на) и на това, че отхвърлил всички материални желания, Пр̣тху Маха̄ра̄джа придобил духовна сила, той станал прабху – господар на сетивата си (такъв човек се нарича още госва̄мӣ или сва̄мӣ). Това означава, че той вече не бил подвластен на материалната енергия. Този, който е достатъчно силен, за да се освободи от влиянието на материалната енергия, се нарича прабху. Друга важна дума в тази строфа е думата сварӯпа-стхах̣. Индивидуалната душа постига истинската си същност, когато осъзнае себе си като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Това разбиране се нарича сварӯпопалабдхи. В процеса на преданото служене преданият постепенно осъзнава истинските си отношения с Върховната Божествена Личност. Това осъзнаване на чистата духовна природа на живото същество се нарича сварӯпопалабдхи. Когато достигне тази степен, живото същество разбира отношенията си с Бога, независимо дали те са отношения между господар и слуга, между двама приятели, родителски отношения или отношения между влюбени. Това равнище се нарича сварӯпа-стхах̣. Пр̣тху Маха̄ра̄джа напълно осъзнал своята сварӯпа. В следващите строфи ще бъде описано как той напуснал тялото си и материалния свят на колесница, изпратена от Вайкун̣т̣ха.

В тази строфа думата прабху също заслужава внимание. Както вече обяснихме, човек, който е осъзнал истинската си същност и действа в пълно съответствие с нея, бива наричан прабху. Учениците наричат духовния си учител „Прабхупа̄да“, защото той е постигнал съвършено себепознание. Думата па̄да значи „положение“, а титлата „Прабхупа̄да“ посочва, че духовният учител заема положението на прабху, т.е. положението на Бога, Върховната Личност, защото действа като негов представител. Само този, който е прабху (господар на сетивата си), може да бъде духовен учител, упълномощен от върховния прабху, Бог Кр̣ш̣н̣а. В своята поема, възхваляваща духовния учител, Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише:

„Духовният учител е почитан наравно с Върховния Бог, защото е негов най-доверен слуга“. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа също може да бъде наречен Прабхупа̄да, или както в дадената строфа, прабху. Тук би могъл да възникне следният въпрос. Ако Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил шактя̄веша-авата̄ра – инкарнация, в която Върховният Бог е вложил силата си, – защо било необходимо да следва регулиращи принципи, за да стане прабху? Отговорът е прост: защото той дошъл на Земята в ролята на съвършен цар, а дълг на царя е с личен пример да учи поданиците си на предано служене. Затова Маха̄ра̄джа Пр̣тху следвал всички правила и принципи на преданото служене. По същия начин Чайтаня Маха̄прабху, въпреки че бил самият Кр̣ш̣н̣а, учел всички как да служат на Кр̣ш̣н̣а като предани. Казано е: а̄пани а̄чари' бхакти шикха̄ину саба̄ре. Бог Чайтаня със собствения си пример и поведение учел хората на предано служене. По подобен начин, Пр̣тху Маха̄ра̄джа действал като предан, стремейки се да стане прабху, макар че бил шактя̄веша-авата̄ра, инкарнация на Бога. Думата сварӯпа-стхах̣ значи още „пълно освобождение“. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.10.6) е казано: хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣ – когато живото същество спре да действа под влиянието на ма̄я̄ и започне да отдава предано служене, то постига състоянието, наречено сварӯпа-стхах̣, пълно освобождение.