Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.19

Съпругата на Пр̣тху Маха̄ра̄джа била царска дъщеря и не била свикнала да ходи по земята, защото цариците и принцесите никога не напускат дворците си. Във всеки случай те не ходят по горите и не им се налага да се сблъскват с изпитанията на отшелническия живот. И въпреки това в историята на ведическата цивилизация има стотици примери за царици, които, проявявайки преданост към съпрузите си, доброволно са приемали такива лишения. Майка Сӣта̄, богинята на щастието, последвала съпруга си Ра̄мачандра, когато Той заминал за гората. Бог Ра̄мачандра отишъл в гората, защото такава била волята на баща му, Маха̄ра̄джа Дашаратха. Майка Сӣта̄ обаче не била длъжна да напусне царството заедно с него и въпреки това тя доброволно тръгнала със съпруга си. По същия начин Га̄ндха̄рӣ, жената на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, заминала със своя съпруг за гората. Тези жени, съпруги на велики мъже като Пр̣тху, Бог Ра̄мачандра и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, били съвършен пример за вярност. С живота си те учели хората какво значи вярна съпруга и давали пример на останалите жени как да следват съпрузите си във всички етапи от жизнения им път. Царицата, жената на царя, седи на трона до своя съпруг и когато царят се оттегли в гората, тя също заминава с него, макар да знае, че в гората ще трябва да посрещне многобройни изпитания. Затова в тази строфа се казва, че царица Арчи не била свикнала да докосва земята със стъпалата си (атад-арха̄), но въпреки това заминала със съпруга си и доброволно приела всички несгоди.