Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.62
Деванагари
बृहस्पतिर्ब्रह्मवादे आत्मवत्त्वे स्वयं हरि: ।
भक्त्या गोगुरुविप्रेषु विष्वक्सेनानुवर्तिषु ।
ह्रिया प्रश्रयशीलाभ्यामात्मतुल्य: परोद्यमे ॥ ६२ ॥
भक्त्या गोगुरुविप्रेषु विष्वक्सेनानुवर्तिषु ।
ह्रिया प्रश्रयशीलाभ्यामात्मतुल्य: परोद्यमे ॥ ६२ ॥
Стих
бр̣хаспатир брахма-ва̄де
а̄тмаваттве сваям̇ харих̣
бхактя̄ го-гуру-випреш̣у
виш̣ваксена̄нувартиш̣у
хрия̄ прашрая-шӣла̄бхя̄м
а̄тма-тулях̣ пародяме
а̄тмаваттве сваям̇ харих̣
бхактя̄ го-гуру-випреш̣у
виш̣ваксена̄нувартиш̣у
хрия̄ прашрая-шӣла̄бхя̄м
а̄тма-тулях̣ пародяме
Дума по дума
бр̣хаспатих̣ — жрецът на райските планети; брахма-ва̄де — по отношение на духовното знание; а̄тма-ваттве — по отношение на самоконтрола; сваям — лично; харих̣ — Върховната Божествена Личност; бхактя̄ — с преданост; го — крава; гуру — духовен учител; випреш̣у — на бра̄хман̣ите; виш̣ваксена — Божествената Личност; анувартиш̣у — последователи; хрия̄ — скромност; прашрая-шӣла̄бхя̄м — изключителна вежливост; а̄тма-тулях̣ — сякаш за собствения си интерес; пара-удяме — в благотворителните дела.
Превод
Пр̣тху Маха̄ра̄джа се отличаваше с безупречно поведение и прекрасни добродетели, по духовно знание не отстъпваше на Бр̣хаспати и умееше да се владее като самата Върховна Божествена Личност. А в преданото служене той искрено следваше преданите на Бога, които винаги се грижат за кравите и служат на духовния си учител и бра̄хман̣ите. Той бе удивително скромен и вежлив с хората и когато правеше нещо за другите, работеше така, сякаш за себе си.
Пояснение
Когато Бог Чайтаня разговарял със Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря, последовател на философията брахма-ва̄да, или ма̄я̄ва̄да, Той го почел, наричайки го въплъщение на Бр̣хаспати. Бр̣хаспати е главен жрец на райските планети и освен това велик логик. От тази строфа става ясно, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил не само велик предан, погълнат от любовно служене на Бога, но имал и толкова задълбочени познания върху ведическите писания, че можел да победи в диспут всички имперсоналисти и ма̄я̄ва̄дӣ. Примерът на Пр̣тху Маха̄ра̄джа ни учи, че един ваиш̣н̣ава (предан) трябва не само да служи на Бога с преданост и постоянство, но ако е необходимо, трябва да е готов да влезе в словесен двубой с имперсоналистите и ма̄я̄ва̄дӣте и с помощта на знанията си по логика и философия да обори теорията им, че Абсолютната Истина е безличностна.
Богът, Върховната Личност, притежава съвършен контрол над сетивата си и е най-великият брахмача̄рӣ. Когато Кр̣ш̣н̣а бил избран да оглави Ра̄джасӯя-ягята на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, дядо Бхӣш̣мадева го възхвалил и го нарекъл най-великият брахмача̄рӣ. Бхӣш̣мадева сам бил брахмача̄рӣ, затова можел да различи един брахмача̄рӣ от един вябхича̄рӣ. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил семеен човек и баща на пет деца, но въпреки това напълно владеел сетивата си. Този, който зачева деца в Кр̣ш̣н̣а съзнание, грижейки се за благото на човечеството, всъщност е брахмача̄рӣ. А който зачева децата си като котките и кучетата, не е добър баща. Думата брахмача̄рӣ значи още „този, който действа на равнището на Брахман“, т.е. който се занимава с предано служене. Концепцията за безличностния Брахман сама по себе си предполага бездействие, но тези, чиито дейности са свързани с Върховната Божествена Личност, с пълно право могат да бъдат наречени брахмача̄рӣ. В този смисъл Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил съвършен пример за брахмача̄рӣ и едновременно с това и за гр̣хастха. Думата Виш̣ваксена̄нувартиш̣у се отнася за преданите, които непрекъснато служат на Бога. Всички останали предани трябва да следват техния пример. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: ей чхая госа̄н̃и я̄н̇ра, мун̃и та̄н̇ра да̄са. Той е готов да стане ученик на всеки, който върви по стъпките на шестимата Госва̄мӣ.
Като всички ваиш̣н̣ави, Маха̄ра̄джа Пр̣тху винаги давал закрила на кравите и служел на духовните учители и достойните бра̄хман̣и. Освен това той бил много смирен, благ и вежлив и когато вършел благотворителни дейности в името на обикновените хора, работел така, сякаш ставало дума за собствените му интереси. С други думи, Маха̄ра̄джа Пр̣тху се занимавал с благотворителност не за да се покаже пред хората, а от искрено състрадание и чувство на дълг. Така трябва да се извършват всички благотворителни дейности в името на човека.